Catholic-news

Публикуваме пълния текст от катехистичното размишление, което папа Лъв XIV направи по време на днешната генерална аудиенция, състояла се на площад „Св. Петър“ в Рим.

Скъпи братя и сестри,
продължаваме да съзерцаваме Исус, Който изцелява. По един особен начин днес бих искал да ви поканя да помислим за ситуациите, в които се чувстваме „блокирани“ и затворени като в задънена улица. Понякога ни се струва, че е безсмислено да продължаваме да се надяваме; примиряваме се и губим желание да се борим. Тази ситуация е описана в Евангелията с образа на парализата. Затова днес искам да се спрем на изцелението на един паралитик, разказано в пета глава на Евангелието от св. Иван (5, 1-9).
Исус отива в Йерусалим за един юдейски празник. Той не се отправя веднага към Храма; вместо това спира при една порта, където вероятно са измивали овцете, предназначени за жертвоприношения. Близо до тази порта се събирали много болни, които, за разлика от овцете, били изключени от Храма, защото били смятани за нечисти! Ето че Исус Сам ги посещава в тяхната болка. Тези хора се надявали на чудо, което да промени съдбата им – до портата имало къпалня, чиито води се смятали за чудотворни, способни да изцеляват: в определени моменти водата се раздвижвала и според тогавашното поверие първият, който успеел да се потопи в нея, оздравявал.
Така се създавала една тъжна сцена, наподобяваща „война между бедните“: можем да си представим как тези болни се влачели с мъка, за да влязат в къпалнята. Тази къпалня се наричала Витезда, което означава „дом на милосърдието“ – тя би могла да бъде образ на Църквата, където болните и бедните се събират и където Господ идва, за да изцелява и да дава надежда.
Исус се обръща специално към един човек, парализиран от тридесет и осем години. Той вече се бил примирил, защото никога не успявал да се потопи в басейна, когато водата се раздвижела (вж. ст. 7). Наистина, често онова, което ни парализира, е разочарованието. Чувстваме се обезсърчени и рискуваме да изпаднем в униние.
Исус отправя към този паралитик въпрос, който може и да изглежда излишен: „Искаш ли да оздравееш?“ (ст. 6). Това обаче, напротив, е необходим въпрос, защото когато човек е в това състояние от толкова години, може да изгуби дори волята за излекуване. Понякога предпочитаме да останем болни, като караме другите да се грижат за нас. Това понякога може да бъде и извинение, за да не решаваме какво да правим с живота си. Исус обаче насочва този човек към най-дълбокото му и истинско желание.
Всъщност, човекът отговаря на въпроса на Исус по-подробно, като разкрива своя възглед за живота. Първо казва, че няма кой да го потопи в басейна: вината следователно не е негова, а на другите, които не се грижат за него. Това очакване се превръща в оправдание, за да избегне поемането на собствена отговорност. Но наистина ли нямаше никой, който да му помогне? Ето просветляващия отговор на свети Августин: „Да, за да бъде изцелен, той наистина се нуждаеше от човек, но от човек, който е и Бог. […] Дойде точно онзи Човек, Който трябваше; защо да се отлага още изцелението?“ [Проповед 17, 7].
Впоследствие паралитикът добавя, че когато се опитва да влезе в басейна, винаги някой го изпреварва. Този човек изразява едно фаталистично виждане за живота. Мислим, че нещата ни се случват, защото нямаме късмет, защото съдбата ни е срещу нас. Този човек е обезсърчен. Чувства се победен в борбата през живота.
Исус обаче му помага да открие, че животът му е и в неговите ръце. Приканва го да стане, да се изправи от хроничното си състояние, и да си вземе одъра (вж. ст. 8). Тази носилка не трябва да бъде изоставяна или изхвърляна – тя представлява неговото болно минало, неговата история. Досега това минало го е държало прикован; принуждавало го е да лежи като мъртъв. Сега той може да вземе тази носилка и да я отнесе, където пожелае: може да реши какво да прави с историята си! Става въпрос за това да върви, поемайки отговорност да избере по кой път да тръгне. И това благодарение на Исус!
Скъпи братя и сестри, нека помолим Господ за дара да разберем къде животът ни е блокиран. Нека се опитаме да дадем израз на желанието си да бъдем излекувани. И да се молим за всички, които се чувстват парализирани, които не виждат пътища с изход. Да просим отново да заживеем в Сърцето на Христос, което е истинският дом на милосърдието!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg