Catholic-news

По-долу публикуваме пълния текст на проповедта, която папа Лъв XIV произнесе по време на тържествената света литургия на площада пред Латеранската базилика, отслужена на 22 юни 2025 г., тържеството Тяло и Кръв Христови. След литургията Светият Отец взе в ръцете си Светото Причастие и с него премина през цялата Виа Мерулана до базиликата Санта Мария Маджоре.

Скъпи братя и сестри, прекрасно е да бъдем с Исус. Евангелието, което току-що чухме, го потвърждава, разказвайки как тълпите прекарвали часове наред с Него, Който говорел за Божието царство и изцерявал болните (вж. Лк. 9, 11). Състраданието на Исус към страдащите разкрива любящата близост на Бога, Който идва в света, за да ни спаси. Когато Бог царува, човекът е освободен от всяко зло. Въпреки това, дори за онези, които получават от Исус благата вест, идва часът на изпитанието. В онази пустош, където тълпите слушали Учителя, настъпва вечерта и няма нищо за ядене (вж. ст. 12). Гладът на народа и залезът на слънцето са знаци за границата, която тегне над света, над всяко създание: денят свършва, както свършва и животът на хората. Именно в този час, във времето на нужда и сенки, Исус остава сред нас.
Точно когато слънцето залязва и гладът расте, докато самите апостоли искат хората да бъдат отпратени, Христос ни изненадва със Своята милост. Той съчувства на гладния народ и призовава учениците Си да се погрижат за него: гладът не е някаква нужда, която няма нищо общо с проповедта за Царството и свидетелството за спасението. Напротив, този глад се отнася до нашата връзка с Бог. Пет хляба и две риби обаче изглеждат съвсем недостатъчни, за да нахранят народа: изчисленията на учениците – на пръв поглед разумни – разкриват тяхната слаба вяра. Защото, в действителност, с Исус е налице всичко необходимо, даващо сила и смисъл на нашия живот.
Всъщност, на зова на глада Той отговаря със знака на споделянето: вдига очите, произнася благослова, разчупва хляба и дава на всички присъстващи да ядат (вж. ст. 16). Жестовете на Господ не дават началото на някакъв сложен магически ритуал, а просто свидетелстват за признателността към Отца, за синовната молитва на Христос и за братското общение, което Светият Дух подкрепя. За да умножи хляба и рибите, Исус разделя наличното – точно така то стига за всички и дори остава в изобилие. След като яли – и то до насита – те събрали дванадесет коша с остатъци (вж. ст. 17).
Това е логиката, която спасява огладнелия народ: Исус действа по Божия начин, като ни учи да правим същото. Днес, вместо тълпите, споменати в Евангелието, има цели народи, унижавани повече от алчността на другите, отколкото от собствения си глад. Пред бедността на мнозина трупането на малцина е знак за безразлична надменност, която поражда болка и несправедливост. Вместо да споделя, разточителството прахосва плодовете на земята и труда на човека. Особено в тази юбилейна година примерът на Господ остава за нас спешен критерий за действие и служение: споделянето на хляба, с цел умножаване на надеждата, провъзгласява настъпването на Божието царство.
Спасявайки тълпите от глада, Исус обявява, че ще спаси всички от смъртта. Това е тайната на вярата, която празнуваме в светото тайнство на Евхаристията. Както гладът е знак за нашата дълбока нужда от живот, така разчупването на хляба е знак за божествения дар на спасението.
Скъпи мои, Христос е отговорът на Бог на глада на човека, защото Неговото тяло е хлябът на вечния живот: вземете и яжте от него всички! Поканата на Исус засяга нашия всекидневен опит: за да живеем, трябва да се храним с живот, отнемайки го от растения и животни. И все пак, яденето на нещо мъртво ни напомня, че и ние, колкото и да ядем, ще умрем. Когато обаче се храним с Исус, живия и истински хляб, ние живеем за Него. Като отдава Себе Си изцяло, Разпнатият и Възкръснал се предава на нас, които откриваме, че сме създадени да се храним с Бога. Нашата гладуваща природа носи знака на нужда, която бива утолявана от благодатта на Евхаристията. Както пише св. Августин, наистина Христос е „хляб, който подкрепя и не свършва; хляб, който може да се яде, но не може да се изчерпи“ (Проповед 130, 2). Евхаристията е истинското, реално и съществено присъствие на Спасителя (вж. Катехизис на Католическата църква, 1413), Който превръща хляба в Себе Си, за да преобрази нас в Него. Жив и животворящ, Corpus Domini прави нас, т.е. самата Църква, тялото на Господа.
Затова, съгласно думите на апостол Павел (вж. 1 Кор 10, 17), Вторият Ватикански събор учи, че „чрез тайнството на евхаристичния хляб се представя и осъществява единството на вярващите, които съставляват едно тяло в Христос. Всички хора са призвани към това единство с Христос, Който е светлината на света: от Него идваме, чрез Него живеем, към Него се стремим“ (Догматична конституция Lumen gentium, 3). Шествието, на което ще се отправим след малко, е знак за това пътуване. Заедно – пастири и паство, се храним със Светото Причастие, обожаваме го и го носим по улиците. Правейки това, ние го предлагаме на погледа, съвестта и сърцето на хората. На сърцето на вярващия, за да вярва по-силно; на сърцето на невярващия, за да се запита за глада в душата си и за хляба, който може да го насити.
Подкрепени от храната, която Бог ни дава, да носим Исус в сърцата на всички, защото Исус привлича всички в делото на спасението, като кани всеки да участва на Неговата трапеза. Блажени са поканените, които стават свидетели на тази любов!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg