Catholic-news

По време на генералната аудиенция, състояла се на площад „Св. Петър“ в Рим на 25 юни 2025 г., папа Лъв XIV продължи цикъла от катехизиси, посветени на надеждата, по-конкретно – на изцеленията, извършени от Исус, в качеството им на знаци на надеждата. Този път папата се спря на излекуването на жената с кръвотечение и на дъщерята на началника на синагогата.

Скъпи братя и сестри,
И днес ще размишляваме върху изцеленията на Исус като знак на надежда. В Него има сила, която и ние можем да изпитаме, когато установим връзка с Неговата личност.
Една много разпространена болест на нашето съвремие е умората от живота: реалността ни се струва твърде сложна, тежка, трудна за справяне. И тогава ние угасваме, заспиваме с илюзията, че при събуждането нещата ще бъдат различни. Но действителността трябва да се посрещне, като заедно с Исус можем да го направим добре. Понякога се чувстваме блокирани от осъждането на онези, които се опитват да ни поставят етикети.
Струва ми се, че тези ситуации имат своето отражение в един пасаж от Евангелието от Марко, където се преплитат две истории: тази на дванадесетгодишно момиче, което е болно и е на смъртно легло, и тази на една жена, която от дванадесет години страда от кръвотечение и търси Исус, за да може да оздравее (вж. Мк. 5, 21-43).
Между тези две женски фигури евангелистът поставя образа на бащата на момичето: той не остава вкъщи да оплаква болестта на дъщеря си, а излиза и търси помощ. Въпреки че е ръководител на синагогата, той не предявява претенции заради социалния си статус. Когато трябва да чака, той не губи търпение и изчаква. И когато му съобщават, че дъщеря му е мъртва и е ненужно да бъде безпокоен Учителя, той продължава да вярва и да се надява.
Разговорът на този баща с Исус е прекъснат от жената с кръвотечение, която успява да се доближи до Исус и да докосне дрехата Му (ст. 27). Тази жена с голяма смелост взема решение, което променя живота ѝ: всички ѝ казват да стои на разстояние, да не се показва. Осъдили са я да остане скрита и изолирана. Понякога и ние можем се окажем жертви на осъждането на другите, които се опитват да ни облекат в дреха, която не е наша. И тогава се чувстваме зле и не можем да се справим.
Тази жена поема по пътя на спасението, когато в нея покълва вярата, че Исус може да я излекува: тогава тя намира сили да излезе и да го потърси. Иска поне да докосне дрехата Му.
Около Исус имало голяма тълпа и много хора го докосвали, но на тях нищо не им се случва. Когато обаче тази жена докосва Исус, тя бива излекувана. Къде е разликата? Коментирайки този пасаж, свети Августин казва – от името на Исус: „Тълпата се блъска около Мен, но вярата ме докосва“ (Беседа 243, 2, 2). Точно така: всеки път, когато извършим акт на вяра, насочен към Исус, се установява контакт с Него и веднага от Него излиза Неговата благодат. Понякога не го осъзнаваме, но по един таен и реален начин благодатта ни достига и постепенно преобразява живота ни отвътре.
Може би и днес много хора се приближават до Исус повърхностно, без истински да вярват в Неговата сила. Стъпваме по повърхността на нашите църкви, но сърцето ни е другаде! Тази жена, мълчалива и анонимна, преодолява страховете си, докосвайки сърцето на Исус с ръцете си, смятани за нечисти заради болестта. И ето, че тя веднага се чувства излекувана. Исус ѝ казва: „Дъще, твоята вяра те спаси. Върви си в мир“ (Мк. 5, 34).
Междувременно на бащата му поднасят новината, че дъщеря му е мъртва. Исус му казва: „Не бой се, само вярвай!“ (ст. 36). След това отива в дома му и, виждайки, че всички плачат и викат, казва: „Детето не е мъртво, а спи“ (ст. 39). После влиза в стаята, където лежи момичето, хваща го за ръка и му казва: „Talità kum“, „Момиче, стани!“. Момичето се изправя и започва да ходи (вж. ст. 41-42). Този жест на Исус ни показва, че Той не само лекува от всяка болест, но и събужда от смъртта. За Бог, Който е вечен Живот, смъртта на тялото е като сън. Истинската смърт е тази на душата: от нея трябва да се страхуваме!
Един последен детайл: Исус, след като възкресява момичето, казва на родителите да му дадат да яде (вж. ст. 43). Ето още един много конкретен знак за близостта на Исус до нашата човечност. Но можем да го разберем и в по-дълбок смисъл и да се запитаме: когато нашите младежи са в криза и имат нужда от духовна храна, знаем ли как да им я дадем? И как бихме могли, ако самите ние не се храним с Евангелието?
Скъпи братя и сестри, в живота има моменти на разочарование и обезсърчение, както и присъства опитът на смъртта. Нека се учим от тази жена, от този баща: да отидем при Исус – Той може да ни изцели, да ни възроди. Исус е нашата надежда!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg