Catholic-news

Кастел Гандолфо

От няколко дни папа Лъв XIV се намира в лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо, където ще прекара известно време на летен отдих. На 13 юли, неделя, Светият отец отслужи неделната света литургия в папската енория „Сан Томазо да Виланова“ в Кастел Гандолфо. По-долу публикуваме пълния текст на папската проповед:

Братя и сестри,
Споделям с вас радостта от това да честваме заедно тази Евхаристия, като бих желал да поздравя всички присъстващи, енорийската общност, свещениците, епископа на диоцеза, Негово Високопреосвещенство, както и гражданските и военни власти. Евангелието от тази неделя, което чухме, е една от най-красивите и вълнуващи притчи, разказани от Исус. Всички познаваме притчата за добрия самарянин (Лк. 10, 25-37). Този разказ продължава да ни предизвиква и днес, поставя под въпрос живота ни, разтърсва спокойствието на нашите заспали или разсеяни съвести и ни подтиква да се противопоставим на опасността от една приспособима вяра, която се ограничава до външно спазване на закона, но е неспособна да почувства и да действа със същите същото състрадание и милост като тези на Бог.
Всъщност, състраданието е в центъра на тази притча. И ако е вярно, че в евангелския разказ то е описано чрез действията на самарянина, първото нещо, което притчата подчертава, е погледът. Защото, оказали се пред един ранен човек, лежащ край пътя, след като е бил нападнат от разбойници, за свещеника и левита се казва: „погледна и отмина“ (ст. 32); за самарянина пък Евангелието казва: „видя го и се смили“ (ст. 33). Скъпи братя и сестри, разликата е именно в погледа, защото точно погледът изразява това, което носим в сърцето си: можем да погледнем и да отминем, или да погледнем и да почувстваме състрадание. Може да имаме един външен, разсеян и прибързан поглед, едно гледане, при което се преструваме, че не виждаме, без да позволим да бъдем докоснати или засегнати от ситуацията; може да има и друг поглед – с очите на сърцето, по-дълбок, със съпричастност, което ни позволява да влезем в положението на другия, да участваме вътрешно, да ни развълнува, да разтърси живота ни и нашата отговорност.
Първият поглед, за който притчата иска да ни говори, е този, който Бог е отправил към нас, за да се научим и ние да гледаме със същите очи – изпълнени с любов и състрадание един към друг. Всъщност добрият самарянин е преди всичко образ на Исус, Вечния Син, Когото Отец изпрати в историята, защото погледна към човечеството, без да отмине, с очи, сърце и милост, изпълнени със състрадание. Както човекът от Евангелието, който слизаше от Йерусалим към Йерихон, човечеството падаше в бездната на смъртта, както и днес често се сблъсква с мрака на злото, страданието, бедността и абсурда на смъртта; но Бог погледна към нас със състрадание, пожела Сам да поеме по нашия път, слезе сред нас и в лицето на Исус, добрия самарянин, дойде да изцели раните ни, изливайки върху нас маслото на Своята любов и на Своята милост.
Папа Франциск често ни припомняше, че Бог е милосърдие и състрадание, и казваше, че Исус „е състраданието на Отец към нас“ (Ангел Господен, 14 юли 2019 г.). Той е добрият самарянин, Който дойде при нас; Той, казва св. Августин, „пожела да се нарече наш ближен. Защото Господ Исус Христос ни показва, че Той Сам е този, Който помогна на полумъртвия, лежащ край пътя, ограбен и изоставен от разбойници“ („Учение за християнската вяра“, I, 30.33).
Нека проумеем защо притчата предизвиква всеки един от нас: тъй като Христос е проявление на състрадателния Бог – да вярваме в Него и да Го следваме като Негови ученици означава да се оставим да бъдем преобразени, за да имаме същите Негови чувства: сърце, което се трогва; поглед, който вижда и не отминава; ръце, които помагат и лекуват рани; силни рамене, които поемат товара на нуждаещите се. Първото четиво днес, в думите на Мойсей, ни казва, че да се подчиняваме на Божиите заповеди и да се обръщаме към Него не означава да увеличаваме външните си действия, а да се върнем към сърцето си, за да открием, че именно там Бог е вписал закона на любовта. Ако в дълбините на живота си открием, че Христос, като добър самарянин, ни обича и се грижи за нас, ние също сме подтикнати да обичаме по същия начин и ставаме състрадателни като Него. Изцелени и обичани от Христос, ние също ставаме знаци на Неговата любов и състрадание в света.
Братя и сестри, днес се нуждаем точно от тази революция на любовта. В днешно време онзи път от Йерусалим към Йерихон, град под морското равнище, е пътят на всички, които потъват в злото, страданието и бедността; пътят на мнозина, обременени от трудности или ранени от обстоятелствата на живота; пътят на онези, които „слизат надолу“, докато се изгубят и докоснат дъното; пътят на много народи, ограбени и изоставени, жертви на потиснически политически системи, на икономика, която ги държи в бедност, на война, която убива мечтите и живота им.
И какво правим ние? Виждаме и отминаваме, или допускаме сърцето ни да бъде прободено като самарянина? Понякога се задоволяваме само с изпълнението на дълга си или смятаме за свой ближен само хората от нашата среда, които мислят като нас, имат същата националност или религия. Исус обаче обръща перспективата, представяйки ни един самарянин – чужденец и еретик, който става ближен на ранения човек. И ни призовава да правим същото.
Самарянинът – пише Бенедикт XVI – „не пита докъде се простират задълженията му за солидарност или какви заслуги са нужни за вечния живот. Нещо друго се случва: сърцето му бива разтърсено [...]. Ако въпросът беше: „И самарянинът ли е мой ближен?“, отговорът в тази ситуация би бил категорично „не“. Но Исус обръща въпроса: самарянинът, чужденецът, сам става ближен и ми показва, че аз, в дълбините на самия себе си, трябва да се науча да бъда ближен и че вече нося отговора в себе си. Трябва да стана човек, който обича, човек с отворено сърце, готов да се развълнува пред нуждата на другия“ („Исус от Назарет“, 234).
Нека виждаме, без да отминаваме; нека спрем забързаното си бягане, да позволим животът на другия, който и да е той, с неговите нужди и страдания, да разтърси сърцето ни. Това ни прави ближни един на друг, създава истинско братство, разрушава стени и прегради. И накрая любовта си проправя път, ставайки по-силна от злото и смъртта.
Скъпи мои, нека се вгледаме в Христос, добрия самарянин, и да чуем днес Неговия глас, Който казва на всеки от нас: „Иди и ти прави също така“ (ст. 37).

Думи на Светия отец след края на светата литургия
В този момент бих искал да подаря малък дар на енорийския свещеник на тази папска енория в памет на нашето днешно празненство [аплодисменти]. Патената и калишът, с които отслужваме Евхаристията, са инструменти на общението и могат да бъдат покана към всички ни да живеем в общение, да насърчаваме истински това братство, това общение, което изживяваме в Исус Христос.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg
Снимка: L’Osservatore Romano