Catholic-news

Публикуваме текста на днешната беседа на папа Лъв XIV по време на редовната генерална аудиенция, с която приключва и този цикъл от вероучителни размишления, посветени на притчите и изцеренията на Исус.

Ватикан, площад „Св. Петър“

Скъпи братя и сестри,
С този катехизис завършваме нашето пътуване през обществения живот на Исус, изпълнен със срещи, притчи и изцеления. Времето, в което живеем днес, също се нуждае от изцеление. Нашият свят е белязан от атмосфера на насилие и омраза, които унижават човешкото достойнство. Живеем в общество, което боледува от „булимия“ на социалните мрежи: хиперсвързани сме, бомбардирани с образи – понякога фалшиви или изкривени. Залети сме от множество послания, които предизвикват буря от противоречиви емоции. В този контекст е възможно да пожелаем да изключим всичко. Може да стигнем до там да не искаме да чуваме повече нищо. Рискуваме дори думите ни да бъдат разбрани погрешно, което може да ни изкуши да се затворим в мълчание, в една непроницаема изолация, където, макар и близо един до друг, вече не успяваме да си кажем най-простите и дълбоки неща.
По този повод бих искал да се спра днес на един текст от Евангелието от Марко, който ни представя човек, който не говори и не чува (вж. Мк 7, 31-37). Както може да се случи и с нас днес, този човек може би е решил да не говори повече, защото не се е чувствал разбран, както и да заглуши всички гласове, защото е бил разочарован и наранен от онова, което е чувал. Всъщност не той отива при Исус, за да бъде изцелен, а е доведен от други хора. Може да се предположи, че тези, които го водят при Учителя, са загрижени поради неговата изолация. Християнската общност обаче вижда в тези хора и образа на Църквата, която придружава всеки човек към Исус, за да чуе Неговото слово. Епизодът се случва в езическа територия, следователно в контекст, където други гласове са склонни да заглушат Божия глас.
Поведението на Исус на пръв поглед може да изглежда странно, защото той взема този човек и го отвежда настрана (вж. ст. 33а). Това сякаш подчертава изолацията му, но при по-внимателен поглед ни помага да разберем какво се крие зад мълчанието и затвореността му – сякаш Исус е доловил неговата нужда от интимност и близост. Исус първо му предлага мълчалива близост чрез жестове, които говорят за една дълбока среща: докосва ушите и езика на този човек (вж. ст. 33б). Исус не използва много думи, казва единственото, което му е нужно в този момент: „Отвори се!“ (ст. 34). Марко запазва думата на арамейски, „ефата“, сякаш за да ни накара да чуем „на живо“ звука и дъха ѝ. Тази проста и прекрасна дума съдържа поканата, която Исус отправя към този човек, престанал да слуша и да говори. Сякаш Исус му казва: „Отвори се за този свят, който те плаши! Отвори се за отношенията, които те разочароваха! Отвори се за живота, пред когото си се отказал да се изправиш!“ Защото затварянето никога не е решение.
След срещата с Исус този човек не само започва да говори отново, но го прави „правилно“ (ст. 35). Това наречие за начин, използвано от евангелиста, сякаш иска да ни каже нещо повече за причините за неговото мълчание. Може би този човек е спрял да говори, защото му се е струвало, че казва нещата погрешно, може би не се е чувствал подходящ. Всички ние имаме опит с това да бъдем неразбрани и да не се чувстваме разбрани. Всички ние имаме нужда да помолим Господа да изцели начина, по който общуваме, не само за да бъдем по-ефективни, но и за да избегнем нараняването на другите с думите си.
Да започнеш да говориш отново правилно е началото на един път, а не крайната точка. Исус всъщност забранява на този човек да разказва какво му се е случило (вж. ст. 36). За да опознаем истински Исус, е нужно да извървим определен път, да бъдем с Него и да преминем през Неговите страдания. Когато Го видим унижен и страдащ, когато изпитаме спасителната сила на Неговия кръст, тогава ще можем да кажем, че сме Го опознали истински. За да станем ученици на Исус, няма преки пътища.
Скъпи братя и сестри, нека помолим Господ да ни научи да общуваме честно и благоразумно. Да се молим за всички, които са били наранени от думите на другите. Да се молим за Църквата да не се отказва никога от задачата си да води хората към Исус, за да чуят Неговото слово, да бъдат изцелени от него и сами да станат носители на Неговото спасително послание.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg