Catholic-news

Папа Лъв XIV провъзгласи св. Джон Хенри Нюман за църковен учител (доктор на Църквата).
Св. Джон Хенри Нюман (1801 – 1890) е британски интелектуалец и бивш англикански свещеник, преминал в католицизма и въведен в кардиналско достойнство. С акта на Лъв XIV светецът става 38-ият носител на титлата „църковен учител“, която се дава само на светци, имащи огромен духовен и богословски принос в учението на Католическата Църква.
Решението британският светец да бъде обявен за доктор на Църквата бе взето по-рано тази година от Дикастерията за канонизациите на светци, а папа Лъв го утвърди на 7 август т. г.
Тържествената церемония се състоя на 1 ноември, на площад „Св. Петър“ в Рим, в началото на литургията по случай тържеството Всички светци. Префектът на Дикастерията за светците кардинал Марчело Семераро прочете биографията на кардинал Нюман и помоли Папата да го признае за църковен учител. В отговор Светият Отец прочете специалната формула за това на латински. Лъв XIV направи дори нещо повече – той обяви светеца за небесен покровител на католическото образование, заедно със св. Тома Аквински.
Фигурата на св. Джон Хенри Нюман е от особона духовна и културна важност и ще служи като вдъхновение за следващите поколения, според папата. Той се обърна и към всички учители и представителите на просветни институции с призив „да светят като светила“, да останат верни на „всеобщото търсене на истината“ и „щедро и искрено да я споделят“.

Джон Хенри Нюман се ражда в Лондон през 1801 г. След като завършва Оксфордския университет, той става англикански дякон, а през 1825 г. – англикански свещеник. От 1828 г. служи като настоятел на университетската църква в Оксфорд.
През 1833 г. Нюман публикува първия от своите „Трактаки за времената“ – серия от богословски публикации, съдържащи идеите на бъдещото „Оксфордско движение“ за връщане на Църквата на Англия към католическите й корени. През 1841 г. един от текстовете на Нюман – „Трактат 90“, е подложен на цензура и е забранен за публикуване от епископа на Оксфорд. През 1843 г. Нюман подава оставка от длъжността настоятел, а през 1845 г. е приет в Католическата Църква. Година по-късно пристига в Рим и постъпва в Конгрегацията на отците ораторианци на св. Филип Нери, а през 1847 г. е ръкоположен за католически свещеник. След като се връща в родната Англия основава първия в страната дом на ораторианците близо до Бирмингам. От 1851 до 1858 г. е ректор на Католическия университет в Дъблин, Ирландия.
След преминаването в католицизма Нюман е подложен на остракизъм от страна на англиканските духовници и богослови. В отговор на множеството нападки, през 1846 г. пише своята автобиография, озаглавена „Apologia pro vita sua“, публикувана с огромен успех и до голяма степен реабилитирала Нюман в очите на английската публика.
През май 1879 г. папа Лъв XIII удостоява Нюман с кардиналско достойнство, като към този момент той е просто свещеник, не е хиротонисан за епископ, и интересното е, че остава свещеник до края на живота си. Джон Хенри Нюман умира в Еджбастън, близо до Бирмингам, през 1890 г.
През 2010 г., по време на апостолическото си пътуване във Великобритания, лично беатифицира кардинал Нюман в Бирмингам, а през 2019 г. папа Франциск го канонизира за светец.