Catholic-news

„Който не протяга ръце към бедните, за да им предложи дар, протяга ги към Бога напразно, търсейки прошка за греховете си.“
(Бернардин от Сиена)

Св. Бернардин е роден през 1380 година.Произхожда от благороднически сиенски род. Поради ранната смърт на родителите му е отглеждан от леля му в Маса Маритима (Тоскана). След преместването си в Сиена през 1391 г. следва в университета. При избухването на епидемията от чума през 1397 г. се грижи за болните в тогавашната болница ‘Санта Мария делла Скала’, където извършва чудотворни изцеления. През 1402 г. постъпва при францисканците минорити в църквата „Сан Франческо“. Преди ръкополагането си за свещеник през 1404 г. се присъединява към францисканците-обсерванти, по-строгия клон на ордена и впоследствие го довежда до неговия разцвет. След това живее с още няколко събратя в манастира Colombaio на Монте Амиато, близо до Сиена. След 1405 г. пътува като проповедник из централна и северна Италия. От 1410 до 1413 пребивава в Падуа и сам се разболява от чума, но преодолява болестта. През 1415 г. е избран за ръководител на ордена за Умбрия и Тоскана. От 1417 г. продължава да пътува из страната, за да проповядва покаяние. Успехът му предизвиква завистта на противниците му, които през 1423 г. започват срещу него процес за ерес поради това, че той насърчава почитането на името на Исус и разпространението на символа „IHS“, избран 100 години по-късно от Игнаций Лойола за герб на йезуитския орден. През 1426 г. е призован от папа Мартин V в Рим на съд и бива оправдан. Бернардин отказва желанието на папата да го назначи за епископ на Сиена. Въпреки това, през 1427 г. той произнася може би най-красивите си проповеди в този град, в продължение на 45 дни на площад „Пиаца дел Кампо“; тези проповеди са записани и запазени.
На св. Бернардин са приписвани множество чудеса и излекувания.
За пореден път обвинен в ерес, той е оправдан от папа Евгений IV, който му предлага поста на епископ на Ферара, но Бернардин отказва.
През 1438 г.е избран за генерален викарий на ордена на францисканците-обсерванти. Заедно с ученика си Йоан от Капестрано се стреми да въведе стриктна обсервация за целия орден и пребивава в повече от 500 манастира.
През 1439 г. участва в преговорите с православните църкви за църковно единство на събора в църквата „Санта Мария Маджоре“ във Флоренция.
През 1442 г. се отказва от ръководенето на ордена. Завръща се към проповядването и последните години от живота си пътува в Умбрия, Тоскана, Рим, Ломбардия, района около Венеция и Емилия-Романя. Умира през 1444 г., по време на едно такова пътуване, в манастира при тогавашната църква „Сан Франческо“ в Акуила, където е погребан първоначално. През 1472 г. тленните му останки са пренесени в построената между 1454-1472 г. църква „Сан Бернардино“ в Акуила. Канонизиран е за светец през 1450 г. от папа Николай V.