Catholic-news

Проповед на 18-а Обикновена неделя

Познаваме този евангелски разказ – с пет ечемичени хляба и две риби Исус насища повече от пет хиляди души. Това били хора, които Го следвали, привлечени от чудесата и повярвали, че са открили човека, който можел да разреши политическите и икономическите проблеми на народа.
Ние също сме следвали Исус и продължаваме да Го следваме. Обаче можем и трябва да се запитаме: как Го следваме?
Исус се откривал, както и днес продължава да се открива на нас, като Онзи, Който е способен завинаги да засити глада на нашето сърце: „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите, и които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете купувайте без сребро и без никаква плата… Защо да давате сребро за онова, което не е хляб? Приклонете ухо и дойдете при Мене; послушайте, и душата ви ще бъде жива” (1-о четиво).
В едно общество като нашето, в което всичко има цена, всичко се плаща, всичко има стойност, тези думи преди всичко биха ни накарали да се усмихнем. Но именно затова човек изпитва глад – глад за истина, глад за справедливост, за любов, за мир, за красота, но най-вече – глад за Бог.
„Трябва да сме гладни за Бог” – казва Св. Августин. А в един всекидневник заглавието гласеше: „Връща се нуждата от Бог… Бог не е мъртъв”.
Бог е Този, Който ни дава истинския хляб. А хляба, от когото се нуждаем, е Христос, Който и днес ни повтаря: „Вземете и яжте от него всички, това е Моето Тяло, което за вас ще бъде принесено в жертва”.
Хлябът, от когото се нуждаем, е Божието Слово, което ни казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Мт 4, 4). Трябва непрекъснато да се вслушваме в Божието Слово, да го възприемем като критерий за нашия начин на мислене и действие, да го опознаваме чрез личното четене и размишление, но преди всичко да го направим част от нас, да го живеем ден след ден, в цялото ни поведение.
Антоан дьо Сент-Екзюпери пише: „Пред света има само един проблем, само един: на хората да бъдат върнати духовното мислене, духовните копнежи… Не може повече да се живее с хладилници, със счетоводни баланси, с политика, с кръстословици. Не може повече. Не може повече да се живее без поезия, без топлина, нито без любов”.
„Дойдете при Мене; послушайте, и душата ви ще бъде жива!”. Отново е лято, време за почивка. Това е едно време, различаващо се от останалото през годината: нека не се оставяме да бъдем обзети от „духовна умора” или от „духовна ваканция”. По-скоро нека приемем призива на Св. Павел: „Нищо да не ни отлъчва от любовта Христова” (2-о четиво)
Нека си припомним думите на Бенедикт ХVІ в първия ден от неговия понтификат: „…Който допусне Христос в себе си не губи нищо, абсолютно нищо от онова, което прави живота свободен, хубав и велик. Не! Само в това приятелство истински се открива големият потенциал пред човешкото състояние… Той не взема нищо и дава всичко. Който Му се отдаде, ще получи стократно”.
Да търсим Онзи, Който единствен може да откликне на нашето желание: да търсим Христос! Да вървим към Христос!

Дон Роберто Роси
Превод: Католически новини

Източник: Qumran.net