Catholic-news

Както съобщихме по-рано през деня (вж. Значението на Възкресението за живота на християните), в сряда, 10 април 2013 г., на площад „Св. Петър“ във Ватикана се състоя традиционната генерална аудиенция, която Светият Отец дава за вярващите и поклонниците, намиращи се в Рим. Значението на Възкресението за живота и вярата на християните бе основната тема на катехистичното размишление на Папа Франциск. Публикуваме пълния текст на днешната вероучителна беседа на Папата:

Скъпи братя и сестри, добър ден!
По време на предишния катехизис се спряхме на събитието на Исусовото Възкресение, в което жените имали специална роля. Днес бих искал да поразмишляваме за неговото спасително значение. Какво означава за нашия живот Възкресението? И защо без него нашата вяра е празна? Вярата ни се основава на Смъртта и Възкресението на Христос, точно като къщата се строи върху основи: ако основите се огънат, ще се разруши целият дом. На кръста Исус принесе в жертва самия Себе Си, поемайки нашите грехове и слизайки в бездната на смъртта, и във Възкресението Той ги побеждава и унищожава, като ни открива пътя към възраждане в нов живот. Св. Петър лаконично изразява това в началото на своето Първо послание, както чухме: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, което не увяхва, съхранено на небесата за вас” (1, 3-4).
Апостолът ни казва, че с Възкресението на Исус се случва нещо абсолютно ново – освободени сме от робството на греха и ставаме деца на Бог, т.е. раждаме се за нов живот. Кога се случва това с нас? В тайнството Кръщение. В древността то обикновено било получавано чрез потапяне. Този, който трябвало да бъде кръстен, слизал в голямата вана на баптистериума, оставяйки своите дрехи, и епископът или презвитерът три пъти изливали вода върху главата, кръщавайки го в името на Отца, Сина и Светия Дух. След това кръстеният излизал от ваната и обличал нова бяла дреха, т.е. той се бил родил за нов живот, потапяйки се в Смъртта и Възкресението на Христос. Той бил станал Божие чедо. Св. Павел пише в Посланието до римляните: вие „приехте Духа на осиновение, чрез когото викаме: „Авва, Отче!” (Рим 8, 15). Именно Духът е Този, Който получаваме в Кръщението, Който ни учи и ни насърчава да казваме на Бог: „Отче”, или още по-добре: „Авва!”, което означава „татко”. Такъв е нашият Бог: за нас Той е татко. Светият Дух реализира в нас това ново състояние на Божии деца. И това е най-големият дар, който получаваме от пасхалната Тайна на Исус. И Бог се отнася към нас като към Свои деца, разбира ни, прощава ни, прегръща ни и ни обича, дори когато грешим. Още в Стария завет пророк Исайя казвал, че дори майката да забрави за своето дете, Бог никога не забравя за нас, нито за миг (срв. 49, 15). И това е прекрасно!
Все пак обаче, тези синовни отношения с Бог не са като някое съкровище, което съхраняваме в някакво ъгълче от живота си, то трябва да расте и да бъде подхранвано всеки ден чрез слушането на Божието Слово, молитвата, участието в Тайнствата – по-специално в тайнствата Покаяние и Евхаристия, чрез милосърдието. Ние можем да живеем като деца! И това е нашето достойнство – ние имаме достойнството на деца. Нека се държим като истински чеда! Това означава, че всеки ден трябва да се оставяме на Исус да ни променя и да ни прави подобни на Него; това означава да се стараем да живеем по християнски, да се стараем да Го следваме, дори и когато виждаме нашата ограниченост и слабости. Изкушението да оставим Бог настрани, за да поставим в центъра самите себе си,винаги ни дебне, и опитът на греха подрива нашия християнски живот, битието ни като Божии чеда. Ето защо трябва да имаме куража на вярата и да не се поддаваме на да бъдем подведени от един манталитет, който ни внушава: „Бог е безполезен, той не е важен за теб”, и т. н. Точно обратното: животът ни ще стане нов, изпълнен със спокойствие и радост, стига само да се държим като Божии чеда, без да се отчайваме от пораженията и греховете си, чувствайки се обичани от Него. Бог е нашата сила! Бог е нашата надежда!
Скъпи братя и сестри, първо самите ние трябва да имаме тази твърда надежда и да бъдем неин видим, ясен и ярък знак за всички. Възкръсналият Господ е надеждата, която никога няма да угасне и да разочарова (срв. Рим 5, 5). Надеждата не разочарова. Надеждата от Господ! Колко пъти в нашия живот надеждите са се изпарявали, колко пъти не са се сбъдвали очакванията, които носим в сърцето си! Надеждата, която имаме ние, християните, е силна, сигурна, солидна на тази земя, в която Бог ни призовава да вървим, и тя (надеждата – бел. прев.) е отворена за вечността, защото се основава на Бог, Който винаги е верен. Не трябва да забравяме това – Бог винаги е верен, Бог винаги е верен към нас. Ние възкръснахме с Христос чрез Кръщението, с дара на вярата, за наследство нетленно, което ни подбужда повече да търсим Божието, повече да мислим за Него, повече да се молим на Него. Да сме християни не се свежда до изпълняване на заповедите, но означава да сме в Христос, да мислим като Него, да действаме като Него, да обичаме като Него; трябва да Му позволим да завладее целия ни живот, за да може Той да го промени, да го преобрази, да го освободи от мрака на злото и греха.
Скъпи братя и сестри, първо самите ние трябва да имаме тази твърда надежда и да бъдем неин видим, ясен и ярък знак за всички. Възкръсналият Господ е надеждата, която никога няма да угасне и да разочарова (срв. Рим 5, 5). Надеждата не разочарова. Надеждата от Господ! Колко пъти в нашия живот надеждите са се изпарявали, колко пъти не са се сбъдвали очакванията, които носим в сърцето си! Надеждата, която имаме ние, християните, е силна, сигурна, солидна на тази земя, в която Бог ни призовава да вървим, и тя (надеждата – бел.пр.) е отворена за вечността, защото се основава на Бог, Който винаги е верен. Не трябва да забравяме това – Бог винаги е верен, Бог винаги е верен към нас. Ние възкръснахме с Христос чрез Кръщението, с дара на вярата, за наследство нетленно, което ни подбужда повече да търсим Божието, повече да мислим за Него, повече да се молим на Него. Да сме християни не се свежда до изпълняване на заповедите, но означава да сме в Христос, да мислим като Него, да действаме като Него, да обичаме като Него; трябва да Му позволим да завладее целия ни живот, за да може Той да го промени, да го преобрази, да го освободи от мрака на злото и греха.
Скъпи братя и сестри, на всеки, който ни държи сметка за нашата надежда (срв. 1 Петр 3, 15), ще му посочим Възкръсналия Христос. Ще му покажем известяването на Словото, но преди всичко нашия живот на възкръснали. Ще покажем радостта да живеем като Божии чеда, свободата, която ни дарява пребиваването в Христос, и това е истинска свобода, която ни спасява от робството на злото, греха и смъртта! Ще се взираме в небесната родина, ще получим нова светлина и сила дори в нашите всекидневни задължения и трудности. Това е важно служение, което трябва да носим в нашия свят, който често не е в състояние да отправи поглед към върха, на него вече му е трудно да отправя взор към Бога.

Източник: www.vatican.va
Превод: www.catholic-news.bg

ДРУГИ ПРОПОВЕДИ И РАЗМИШЛЕНИЯ НА ПАПА ФРАНЦИСК ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ:

Пълен текст на проповедта на Светия Отец
в Латеранската базилика – 7 април 2013 г. >>> >>> >>>

Пълен текст на размишлението на Светия Отец по време
на молитвата Regina Caeli – 7 април 2013 г., площад „Св. Петър“ >>> >>> >>>

Към рубриката „ПАПА ФРАНЦИСК ГОВОРИ…“ >>> >>> >>>