ТЕМА 1: Вярата – човешкият отговор на Божия призив

10 март 2017, 11:16

В традицията на Църквата Постното време се свързва освен с подготовката за Възкресение Христово, и с подготовката на готвещите се да приемат тайнствата Кръщение, Миропомазание и Евхаристия в пасхалната нощ. Започваме поредица от теми, развити от доминиканския свещеник отец Ясинт Дестивел, озаглавена „Пътят на катехумена“. Първата тема е посветена на вярата като отговор на човека на Божия призив.

Тема 1: Вярата – човешкият отговор на Божия призив

В началото на пътя, водещ към кръщението, трябва да се замислим над това какво е вярата. Това понятие може би изглежда твърде абстрактно. Свещеното Писание ни дава примери с вярващи хора, сред които специално място заема патриархът Авраам. Юдейската, както и християнската традиция, та дори и ислямската, го нарича „баща на вярващите“.

Авраам – баща на вярващите
Нека прочетем няколко откъса от книгата Битие: за призоваването на Авраам – Бит. 12, 1-4; за обещанието към Авраам, че ще му се роди син – Бит. 17, 15-21; за изпитанието на Авраам – Бит. 22, 1-14.
Библейският текст за призоваването на Авраам ни показва, че първата стъпка по пътя на вярата не принадлежи на човека, а на Бог. Това е първата черта на вярата на Авраам. Вярата е преди всичко отговор на човека на Божия призив. Не толкова ние търсим Бог, колкото Бог призовава нас. В Стария завет Бог винаги идва пръв при човека, подобно на началото на историята на нашето спасение, когато Той търси Адам в райската градина и го вика: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3, 9).
Втората черта на вярата на Авраам предполага стъпка в неизвестното. „И рече Господ на Авраам: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на твоя баща, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Бит 12, 1). По същия начин и сега Господ ни зове да оставим всички наши предишни представи, убеждения, всичко, на което сме свикнали да се надяваме и да се опираме. На първо място, ние трябва да се откажем от много фалшиви наши представи за Бог. Известният духовен писател митрополит Антоний Сурожки разказва, че веднъж във влака пътувал в едно купе с хора, които се определяли като атеисти. Тогава той им предложил: „Разкажете ми за Бога, в когото отказвате да повярвате?“. След като ги изслушал, той им казал: „Вие сте прави: аз също не вярвам в този Бог, от когото вие се отричате. Аз обаче вярвам в друг Бог“. И той, подобно на Исус с учениците по пътя към Емаус, започнал да им разказва за Бог, за Христос. Може да се каже, че Библията – това е история на постепенното откриване на истинското Божие лице. Животът на всеки от нас също представлява едно постепенно откриване на истинския образ на Бог, опит за разрушаване на лъжливите представи за Него. Това е много дълъг път, за който дори всичките ни години не са достатъчни. Всеки от нас има своя представа за Бога. За някои Господ е строг съдия, Който следи за всичко; за други Той прилича на добродушен дядо; за трети пък е някаква хладна духовна същност. Много често нашият образ на Бог зависи от това как сме си Го представяли в детството или от това какъв е нашият образец за баща. Именно поради това ние трябва да се откажем от всички минали представи и да се съгласим да тръгнем по пътя, който ще ни отведе към истинското откриване на Божието лице.
Третата особеност на вярата на Авраам се състои в това, че тя се основава на обещание, дадено от самия Бог. Всъщност, по пътя на нашата вяра Господ не ни оставя сами. Той сключва с всеки от нас съюз, придружава ни и ни обещава да ни отведе в Обетованата земя, както бе обещал това на Авраам. „Аз произведа от тебе голям народ, ще те благословия и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен“ (Бит. 12, 2).
В обобщение за примера на Авраамовата вяра, можем да кажем, че вярата – това е доверие в Бог. Той е Този, Който ни призовава, Той сключва съюз с нас, и заради Него сме готови да тръгнем на път към Него, в неизвестното. Аз обаче бих искал да насоча вашето внимание към някои парадокси на вярата.

Парадокси на вярата
1. Вярата е едновременно и дар Божи, и свободен човешки избор. Вярата е дар на Светия Дух, тя е благодат. Когато апостол Петър изповядва, че Исус е Син на живия Бог, Христос му казва: „Не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“ (Мат. 16, 17). През живота си ние придобиваме опит във вярата като Божи дар. Но заедно с това, вярата е акт на нашата воля, наше свободно решение. Вярата е съзнателен отговор и отговорност на човека. Може да се каже, че вярата е плод на две действия: действието на Бог, Който ни вдъхновява, и действието на човека, който отговаря на призива.
2. Вярата е едновременно и разумна, и тайнствена. Християнската вяра не е някакво особено религиозно чувство: нашата вяра се основава на разума. Неслучайно евангелистът Иван нарича Христос „Логос“, което означава „Слово“ или „Разум“. Именно затова вярата и знанието не бива да бъдат противопоставяни. Св. Августин е написал: „Аз вярвам, за да разбирам, и разбирам, за да вярвам по-добре“. Но, от друга страна, ние не можем да претендираме да разбираме всичко. Във вярата винаги остава място за тайна. Както казва Папа Бенедикт XVI, „не ние обладаваме истината, а Тя е Тази, Която обладава нас“. Въпреки всички наши усилия, ние никога няма да можем да познаем Бог до край.
3. Вярата е личен акт, но едновременно с това е и църковно действие. Да, вярата е наше лично дело. Когато колективно изповядваме вярата си по време на литургията, всеки казва от свое име: „Вярвам“. Нашата вяра ни дава възможност да видим Божието присъствие точно в нашия живот. Но, от друга страна, невъзможно е да вярваме сами. Никой не може да вярвам сам самичък, както и не може да живее сам самичък. Ние получаваме вярата от други и сме призвани да я предаваме на други. Общността на вярващите, като се започне с Израил, е именно онова място, където получаваме откровението и вярата. Вярата се изповядва в пълнота от Църквата, както се казва в текста на светата литургия: „Погледни, Господи, на вярата на Твоята Църква“. Когато ви приемаха в катехумената, аз попитах всеки от вас: „Какво искаш от Божията Църква?“, и вие отговорихте: „Вярата“.
4. Вярата е особено познание, но едновременно с това – и доверие в Бог.Вярата възниква като плод на нашия разум, като съгласие на нашия разум с истините, съдържащи се в учението на Църквата, особено с онова, което изповядваме в Символа на вярата. В същото време обаче вярата е и съединение на човешката личност с личността на Христос. Да вярваш в Исус Христос, това означава да Му се доверяваш и да Го следваш, както са правели апостолите. Това означава да започнеш нов живот, съответстващ на евангелските идеали. Псалмите ни показват гласа на вярващия: „Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми“ (Пс. 39).
5. Вярата е светлина, но също така е и мрак. Обичайно ние вярваме в мрака. Както казвал философът Паскал, в нашия живот „има достатъчно светлина за онези, които искат да я видят, и достатъчно мрак за онези, които не искат да я видят“. Вярата е борба, която изисква настойчивост, твърдост и постоянство, още повече в съвременния свят, отдалечил се от истините на нашата вяра. Но, от друга страна, вярата ни позволява да предвкусваме радостта от Божието Царство, когато ще видим Бог лице в лице. Затова може да се каже, че вярата поставя началото на вечния живот.
С това искам да приключа. Когато приемат някого в катехуменат го питат също и: „Какво ти дава вярата?“, и вие отговаряте: „Вечния живот“. И наистина, без вярата е невъзможно да достигнем вечния живот. Вярата е необходима за нашето спасение.
Започнахме нашите размишления за вярата с примера на Авраам, когото наричаме „баща на вярващите“. Но за нас, християните, образец е също и Дева Мария, която наричаме „Майка на вярващите“. И тя, подобно на Авраам, повярва на думите на ангела, поради което бе удостоена с това, да роди въплътеното Божие Слово – Исус Христос.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: www.catholic-news.bg

Библейски текстове към това размишление:
Призоваването на Авраам – Бит. 12, 1-4
Обещанието към Авраам за раждането на син – Бит. 17, 15-21
Изпитанието на Авраам – Бит. 22, 1-14
Молитва – Псалтир 40 (30)
Послание до евреите – Евр. 11, 1-19

Въпрос: „Вярата е жива представа за онова, което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда“ – пише авторът на Посланието до евреите. Какво означава за вас „разкриване на онова, което не се вижда“?

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар