Папа Франциск: „Литургията е триумфът на Христос“ (пълен текст)

23 ноември 2017, 07:30

Публикуваме пълния текст на катехизиса на папа Франциск от вчерашната генерална аудиенция. Това е третата беседа от цикъла за светата литургия. След края на текста са поставени линкове и към предишните беседи от тази поредица.

Светата литургия – 3. Литургията е възпоменание на пасхалната тайна на Христос

Скъпи братя и сестри, добър ден!
Продължавайки с катехизисите за литургията, нека се запитаме: какво най-вече е литургията? Литургията е възпоменание на пасхалната тайна на Христос. Тя ни прави участници в Неговата победа над греха и смъртта и придава пълнота на значението на нашия живот.
Ето защо, за да проумеем стойността на литургията, преди всичко трябва да разберем какво е библейското значение на „възпоменанието“. То „не е само спомен за събития от миналото, но те по особен начин стават присъстващи и актуални. По този начин Израил разбира своето освобождение от Египет: при всяко отслужване на Пасхата събитията от Изхода стават присъстващи в паметта на вярващите, за да съгласуват живота си с тях“ (Катехизис на Католическата Църква, 1363). Със Своите страдания, смърт, възкресение и възнесение на небето Исус Христос доведе Пасхата до завършек. И литургията е възпоменание за Неговата Пасха, за Неговия „изход“, който Той направи за нас, за да ни изведе от робството на греха и да ни въведе в обетованата земя на вечния живот. Това не е само спомен, не, нещо повече е: то е нещо, случило се преди двадесет века, на което ние присъстваме.
Евхаристията винаги ни отвежда на връхната точка на спасителното действие на Бог: Господ Исус, ставайки разчупен хляб за нас, излива върху нас цялото Свое милосърдие и любов, както стори това на кръста, така че да обнови сърцето ни, съществуването ни и отношенията ни с Него и нашите братя. Вторият Ватикански събор казва: „Всеки път, когато на олтара се отслужва жертвоприношението на Кръста, чрез което Христос, Пасхата наша, бе заклан за нас, се извършва делото на нашето изкупление“ (Догматична конституция Lumen Gentium, 3).
Всяко отслужване на Евхаристията е лъч от онова незалязващо слънце, което е възкръсналият Исус. Участието в литургията, по-особено в неделя, означава да влезем в победата на Възкръсналия, да бъдем озарени от Неговата светлина, стоплени от Неговата топлина. Чрез евхаристичното богослужение Светият Дух ни прави участници в божествения живот, което е в състояние да преобрази цялото наше смъртно съществуване. А в Неговото преминаване от смъртта към живота, от временното към вечното, Господ Исус взема и нас със Себе си в извършването на Пасхата. В литургията се извършва Пасхата. По време на литургията ние сме с Исус, умрял и възкръснал, и Той ни тласка напред към вечния живот. В литургията ние се присъединяваме към Него. Нещо повече, Христос живее в нас и ние живеем в Него. „Разпнах се с Христа – казва св. Павел, – и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2, 19-20). Така мислел Павел.
Всъщност, Неговата кръв ни освобождава от смъртта и от страха от смъртта. Освобождава ни не само от господството на физическата смърт, но и от духовната смърт, каквато представляват злото и грехът, и която ни обзема всеки път, когато паднем жертва на собствения или чужд грях. И тогава животът ни се омърсява, губи красотата си, губи смисъла си, посърва.
Христос обаче ще ни върне живота; Христос е пълнотата на живота, и когато се срещна със смъртта, Той я унищожи завинаги: „И като възкръсна, унищожи смъртта и обнови живота ни“ (Четвърта Евхаристична молитва). Христовата Пасха е окончателната победа над смъртта, защото Христос направи смъртта Си върховен акт на любовта. Той умря от любов! И в Евхаристията Той иска да ни извести за тази Своя пасхална, победоносна любов. Ако Го приемаме с вяра, ако и ние също обичаме Бог и ближния си, ще можем да обичаме както Той обикна нас, давайки ни живота.
Ако Христовата любов е в мен, мога да се отдам изцяло на другия, бидейки вътрешно сигурен, че дори другият да би ме наранил, няма на умра; в противен случай би трябвало да се защитя. Мъчениците дадоха собствения си живот, като имаха тази вътрешна сигурност в победата на Христос над смъртта. Само ако изпитаме тази сила на Христос – силата на Неговата любов, ще бъдем истински свободни да се отдадем без страх. Това е литургията: влизане Исусовите страдания, смърт, възкресение и възнесение. Когато отиваме на литургия все едно отиваме към Голгота, същата Голгота. Само помислете: ако в момента на литургията отиваме при Голгота – нека си го представим – като знаем, че онзи човек там е Исус, а в същото време позволяваме ли си да бърборим, да си правим снимки, нещо като представление? Не! Защото това там е Исус! Със сигурност трябва да сме в тишина, и в плача, както и в радостта, да бъдем спасени. Когато влизаме в църквата, за да участваме в литургията, нека си мислим следното: влизам в Голготата, където Исус даде живота си за мен. И така ще изчезне представлението, ще изчезнат приказките, коментарите и всички онези неща, които ни отдалечават от това толкова хубаво нещо, каквото е литургията – триумфът на Исус.
Мисля, че сега би трябвало да е по-ясно как Пасхата присъства и действа всеки път, когато отслужваме литургията, сиреч – какъв е смисълът на възпоменанието. Участието в Евхаристията ни дава възможност да влезем в пасхалната тайна на Христос, Който ни позволява да преминем с Него от живота към смъртта, там – на Голгота. Литургията е повторение на Голгота, а не представление.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

КЪМ ЦИКЪЛА ОТ КАТЕХИЗИСИ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ:
Светата Литургия – 2. Литургията е молитва >>>>>>;
Светата Литургия – 1. Въведение >>>>>>

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар