Catholic-news

Нека да си представим, че на някого от нашите познати са предложили министерско кресло.
Ние си имаме своя месторабота и в достатъчна степен сме сигурни в бъдещето си, но ето – среща ни нашият министър и казва: “Остави всичко, откажи се от работата си и ела при мен, защото са ми нужни хора, на които мога да се доверя”. Съблазняващо предложение. Ние отговаряме със съгласие. Отначало всичко върви от добре по-добре. Нашият министър дори говори за своите надежди за по-високо място и ние в душата си вече го виждаме като държавен глава, а заедно с това – и нашето собствено по-високо положение и щастие.
Но изведнъж ситуацията започва да се променя. Министърът говори за възможен край на своята кариера, а дори и за нещо повече, за най-лошото – за смърт. Напълно естествено е и на нас да ни стане страшно – виждаме как ще попаднем под ударите заедно с него…
Разсъждавахме върху такава една ситуация, за да разберем по-добре душевното състояние на апостолите, когато Исус, след всички слова за Неговото Царство, което трябва да обхване всички народи и в което Той обеща на Петър първенството, изведнъж казва, че ще отиде в Йерусалим, където Го очакват гонения и смърт. [още...]