Защо плачеш?

3 април 2018, 21:20

Коментар към днешното Евангелие от св. Григорий Велики, папа и църковен учител

Плачещата Мария се навежда и гледа в гроба, въпреки че вече е видяла, че той е празен. Защо се навежда пак и пак, защо отново иска да погледне вътре? Защото любовта не се задоволява с един единствен поглед; любовта е винаги пламенно търсене. Тя го е търсила вече, напразно. Но не позволява да бъде объркана и ще го намери [...] В Песен на песните Църквата говори за този Годеник: „Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих” (3,1-2). Два пъти споменава разочарованието си: „Търсих го и го не намерих”. „Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги оногова, когото обича душата ми? Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми” (3-4).
А ние? Кога търсим възлюбения? По време на кратките почивки през този живот, когато копнеем за нашия Спасител. Търсим го през нощта, защото дори когато духът ни бди при него, очите ни виждат само сянката му. Но тъй като не съзираме възлюбения, да станем и да претърсим града, общността на светците. Да го търсим от все сърце; да го търсим по всички улици и всички площади, по тесните пътеки и по широките пътища; да изострим поглед и да търсим следите на възлюбения [...] Жадуващ за това, Давид казва: „Душата ми жадува за силния, живия Бог: кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!” (Пс 42,3).

(evangeliumtagfuertag.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар