Сънят на един кардинал: Жертващи се ръце и сърца

4 юни 2018, 17:07

Кардинал Никола Кузано (1401-1464), епископ на Бриксен, бил не само голям църковен политик, уважаван папски легат и реформатор на духовния живот на клира и на народа през ХV век, но също и човек на мълчанието и съзерцанието. Много внушително му била показана в един сън духовната реалност, поради която до днес продължават да живеят свещениците, а и всички ние: мощта на всеотдайността, на молитвата и на жертвата на духовните майки в клаузурата на манастирите.

… Влезли в малка, прастара църква, украсена с мозайки и фрески от минали времена, и пред кардинала се открила една наистина необикновена гледка. Хиляди монахини се молели в малката църква. Те били толкова слаби, толкова вглъбени в себе си, че имало място за всяка, въпреки че били събрани като общност на много тясно място. Сестрите се молели, а кардиналът още не бил виждал такава молитва. Те не стояли на колене, а били изправени, с поглед, отправен не толкова в далечината, колкото в неразличима за него близост.
Защото това било необикновеното: в своите малки и слаби ръце монахините носели мъже и жени, императори и царе, градове и държави. Понякога няколко двойки ръце обгръщали някой град; или някоя страна – която се разпознавала по флаговете и – се опирала на цяла стена от ръце, а около всеки молещ се царели само тишина и уединение. Повечето сестри обаче носели със самотните си и нежни ръце братя и сестри.
Никола видял папата в ръцете на една млада, дребничка монахиня, почти дете. Забелязвало се колко и било тежко да носи товара си, но лицето и сияело от блясъка на радостта. В ръцете на друга, по-възрастна сестра се намирал самият Никола Кузано, епископ на Бриксен, кардинал на Римската Църква. Той видял ясно бръчките на своята старост, видял петната върху душата и живота си. Гледал това с широко отворени, изплашени очи, но уплахата му скоро се примесила с неизказано блаженство. Неговата водачка му прошепнала:
„Ето, виждате как биват държани и носени грешниците, които въпреки греховете си не са престанали да обичат Бога.” „А какво се случва с онези, които са спрели да Го обичат?”, попитал кардиналът. Тогава изведнъж се намерил в криптата на манастира, където също се молели хиляди ; но докато първите носели поверените им хора с ръцете си, тези тук го правели със сърцата си. Те били обкръжени с дълбока и свята сериозност, защото се касаело за вечната съдба на безсмъртни души.
„Виждате ли, кардинале”, казала водачката му, „така продължават да бъдат носени и тези, които вече са престанали да обичат. Понякога се случва сърцата им пак да се стоплят от жарта на сърцата, които се жертват за тях; понякога, но не винаги. Понякога – точно в часа на смъртта им – те преминават от тези постоянно спасяващи ръце в ръцете на божествения Съдия и трябва да отговарят и за жертвата, направена заради тях. Няма жертва, която да не дава плод. Но който не откъсне поднесения му плод, за него узрява плода на гибелта.”
Кардиналът гледал смаян жертващите се жени. Винаги знаел, че ги имало. Но никога не му било показвано, както сега, какво означават те за Църквата и за света, за народите и за всеки един поотделно; това му се открило сега потресаващо. Той се преклонил дълбоко пред тези мъченици на любовта.

Из „Евхаристично обожаване за освещаване на свещениците и духовното майчинство“
Превод: catholic-new.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар