Светлината на нашата вяра

12 юни 2018, 15:41

Всеки здравомислещ човек прекрасно разбира, че запалената свещ не се поставя под съд. Но когато преминем от алегория към реалност, тази азбучна истина престава да бъде вече така очевидна.
Какво всъщност е тази светлина? Както се вижда от днешния откъс от Евангелието, тази светлина, която трябва да блести пред хората, са нашите добри дела. Именно тях трябва да виждат хората. На пръв поглед думите не се отнасят за вяра, за някаква форма на изповядване на нашата вяра пред хората. Трябва просто да се правят добри дела. И при това хората не бива да възхваляват нас, а нашия Небесен Отец, което е възможно само тогава, когато тези дела са свидетелство за вяра в Този, чието учение изпълняваме. Ако вършим дела без Бог, търсим слава за самите себе си и вече получаваме наградата си (Мт 6). Ето защо именно вярата е тази светлина, която трябва да „свети на всички вкъщи“. Но понякога на нас ни е по-лесно да направим добро дело, отколкото да признаем, че сме вярващи. По-добре хората да си мислят, че аз съм просто един добър човек, отколкото да разберат, че вярвам в Бога. Имаш вяра? Дръж я в себе си. Защо да я излагаш на показ? Трябва да вярваш в душата си и т.н. И ето как ние покриваме светлината на нашата вяра със съда на фалшивото благочестие.
А може би се смущаваме да показваме вярата си, понеже тя съвсем не е светлина, а тъмнина? Може би светлината на нашата вяра все пак е загубила вкуса си и ние сме останали без сол – посредствени, „хладки“ християни?

О. Ириней Погорелцев ОР
(terramariana.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар