Горе ли е раят? Долу ли е адът?

2 юли 2018, 18:25

Голяма част от представите ни за рая и ада изглежда ни заблуждават. По същество не можем да знаем какъв е животът след смъртта и напразно се опитваме да си отговорим на въпроси като: „Къде се намират раят и адът? Наистина ли в рая е светло? Ще бъдат ли там близките ми и приятелите ми? А вярно ли е, че в ада гори огън? И много ли горещо е там?“
Има, разбира се, много произведения на изкуството, които изобразяват строгия съдещ Бог, който изпраща едни хора в рая, а други, уви – в обратната посока. Всички са виждали на картинки хора в бели дрехи, които свирят на арфи и седят на облаци. Всичко тези плодове на човешкото въображение са станали източник за безброй анекдоти.
Умрял един човек и след като попаднал в рая, очаквал да го разведат из него и да чуе песента на небесните жители. Ангелът-екскурзовод завел новопристигналия в широк бял коридор, по който от двете страни имало врати, а на всяка от тях имало символ за някоя християнска деноминация. Когато минали покрай вратата, зад която се чувало високо пеене, ангелът обяснил, че това е стаята на баптистите. На вратата, където царяла пълна тишина, тоя пояснил, че там живеят методистите. И така преминали покрай вратите на лутераните, презвитерианците и много други… Но изведнъж пред една от вратите ангелът бутнал човека встрани и с жестове му обяснил, че тук трябва да минат на пръсти. Когато се отдалечили, човекът попитал: „Защо минахме така?“ Ангелът прошепнал: „Ох, тук винаги гледаме да сме по-тихи. Това е стаята на католиците, а те си мислят, че освен тях няма никой друг в рая.“
В този анекдот има два важни момента. Първият – имало е време, когато повечето католици са си мислели, че само те могат да отидат в рая. Вторият – невъзможно е да се знае на какво всъщност прилича раят, въпреки че представата за многото стаи очевидно се основава на Христовите думи, че „в небето има много обиталища“. Но в този анекдот не се говори за най-важното – за Бог. Това показва докъде може да ни доведе въображението.
До неотдавна всички представи за рая били съсредоточени около Бога, но през XVIII-XIX в. се появили антропоцентрични концепци. Тогава възникнал въпросът: „Какво ще правим в рая?“ Повечето съвременни богослови се връщат към теоцентричните представи, които се фокусират не върху това какво ще правим след смъртта, а как изграждаме взаимоотношенията си с Бога приживе. Молитвата, милосърдието и праведността циментират връзката ни с Него. Грехът превръща цимента в пясък.
Раят е вечен съюз с любящия Бог; адът – вечно отлъчване от Него; чистилището – времето, заделено за подобряване на несъвършените отношения с Бога.
Обикновено хората си го представят по различен начин. И ако изобщо си го представят, тогава като правило за тях раят е продължение на земния живот, но много по-добро.
Един свещеник дълго обяснявал в детската градина колко е важно хората да се държат добре и след това да отидат в рая. В края на беседата той попитал:
„Деца, къде искаме да отидем?“
„В рая!“ – завикали децата в хор.
„А какви трябва да бъдем, за да отидем в рая?“
„Умрели“ – отговорили те заедно.
Още един анекдот, посочващ нашите заблуждения.
Предполага се, че раят започва през живота, а не след смъртта. Според библейското богословие, ако човек не живее с Бога сега, то едва ли някога ще започне. Исус говори за Божието царство сред нас, тук и сега. Живей с Бога винаги – също и след смъртта.
Често хората са склонни да бъдат добри, очевидно надявайки се по този начин да избегнат ада. Но в действителност не постъпваме така в отношенията между хората. Търсим приятели, защото те са ни нужни, а не защото не искаме да имаме врагове. Напълно естествено е да си задаваме въпроса дали ще срещнем в рая приятелите и любимите си хора. Често се казва, че това нямало значение, защото ще бъдем погълнати от съзерцанието на божественото величие. За съжаление това противоречи на църковното учение за общението на светците и за връзката между този и „другия“ живот“.
Според учението на Църквата раят има социален аспект – Вторият Ватикански Събор го подчертава отново – и съществува общение между тези, които са пристигнали в Царството небесно и тези, които още са на земята. А на какво прилича раят наистина няма значение, защото важни са само отношенията ни с Бога.
Адът също е отношение с Него, въпреки че е влошено и похабено. Мнозина ще се учудят на това, но нито Христос, нито Църквата учат, че Бог е осъдил някого на адски мъки. По-скоро адът е възможност за онези, които отхвърлят връзката с Бог. Хората имат свободната воля да изграждат отношенията си и да стигнат до рая или да се откажат от него и да попаднат в ада. Те имат избор.
А дали има огън в ада… Това е само един от образите, но основното е болката от отсъствието на връзката с Бога, която сами сме разрушили, откъсвайки себе си от Него. За тези, които, както повечето хора, много се стараят, но не могат да постигнат съвършенството, съществува чистилището. Често си го представят като място на страдания или наказание за неразкаяните грехове. Но болката не е така жестока както в ада, защото намиращите се там знаят, че накрая ще видят Бога. Чистилището съществува не за наказание, а за утешение, то е нещо като поклонничество към Бога.
Съвременният възглед за чистилището е, че това е времето, което ни се дава, за да можем да поправим отношенията си с Бога. Това е време на изцеление и израстване за достигане на пълнотата на единството с Него. И старата, и новата концепция говорят по същество за едно – за това, че още има над какво да се работи.
Човекът е създаден, за да познава и да обича Бога, да Му служи в този свят и да се радва заедно с Твореца в другия свят. Той не е играчка, която може да бъде хвърлена в огъня по Божията воля. Той е този, чиято връзка с Бога се развива и достига пълнота в рая, след завръщането у дома.

(terramariana.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар