Отворено писмо на архиепископ Вигано до участниците във ватиканската среща за злоупотребите в Църквата: „Да следваме Исус, а не да вървим пред Него!“

22 февруари 2019, 07:49

Седмица след като предупреди вярващите католици, че „няма знак за истинска готовност“ сред епископите „да стигнат до реалните причини“ за кризата със сексуалните злоупотреби сред духовенството (повече вж. Архиепископ Вигано: „Няма истинска готовност сред епископите да спрат злоупотребите“), архиепископ Карло Мария Вигано публикува отворено писмо, адресирано директно до участниците в провеждащата се тези дни среща във Ватикана.
Цитирайки папа Бенедикт XVI, Вигано припомня на духовницит, събрали се в Рим, че трябва да изберат между това да отхвърлят Исус или да приемат Него и Неговата мисия, и ги насърчава да отговорят на Христовия призив за обръщане – да вземат кръстовете си и да последват Исус, Който е „Пътят, Истината и Животът.“

По-долу публикуваме пълен превод на отвореното писмо на монс. Вигано:

Не можем да не видим знака от Провидението в това, че вие – папа Франциск и братята епископи, представляващи цялата Църква, сте се събрали точно в деня, в който честваме възпоменанието на св. Петър Дамяни. Този велик монах от 11-ти век, впрегнал всичките си сили и апостолска ревност в обновяването на Църквата от онова време – така силно засегната от греховете на содомията и симонията. Той сторил това с помощта на верни епископи и добри хора, по-специално с помощта на игумена Хилдебранд от абатството „Св. Павел извън стените“ – бъдещия папа св. Григорий Велики.
Позволете ми да ви предложа да размишляваме над думите на нашия скъп почетен папа Бенедикт XVI, които адресира до Божия народ по време на генералната аудиенция в сряда, 17 май 2006 г., коментирайки същият онзи откъс от Евангелието от св. Марко 8, 27-33, който четохме и по време на днешната литургия.
Петър трябвало да преживее друг важен момент от своето духовно пътуване близо до Кесария Филипова, когато Исус задал на учениците Си много точен въпрос: „За кого Ме мислят хората?“ (Мк 8, 27). Само че за Исус това не било достатъчно. Той искал от онези, които били съгласни да са лично ангажирани с него, да изкажат и личната си позиция. Затова следващият Му въпрос бил: „А ти за кого Ме мислиш?“ (Мк 8, 29).
Петър бил този, който отговорил от името и на останалите: „Ти си Христос“ (пак там), с други думи – Месията. Отговорът на Петър, който не му бил явен по „плът и кръв“, а от Отец, Който е на Небесата (срв. Мк 16, 17), съдържа сърцевината на бъдещото изповядване на вярата на Църквата. Само че тогава Петър все още не разбирал дълбокото значение на Исусовата месианска мисия, новото значение на тази дума: Месия.
Той показва наяве това малко по-късно, изтъквайки, че Месията, който следва в представите си е много различен от истинския план на Господ. Петър бил шокиран от изявлането на Господ за предстоящите страдания, и протестирал, като така предизвикал оживена реакция от страна на Исус (срв. Мк 8, 32-33).
Петър искал за Месия някой „божествен човек“, който да изпълни очакванията на хората чрез налагане на своята власт над всички тях: по същият начин ние също бихме искали Господ да наложи властта Си и да промени света незабавно. Исус представя Себе Си като „човешки Господ“, Божи слуга, Който обръща очакванията на тълпите с главата надолу, поемайки по пътя на смирението и страданието.
Тази е голямата алтернатива, на която трябва да се учим отново и отново: да даваме преимущество на своите собствени очаквания, като отхвърляме Исус, или да приемем Исус в истината за Неговата мисия и да оставим настрани всякакви човешки очаквания.
Петър, който си бил импулсивен, не се поколебал да извика Исус настрани и да Го смъмри. Отговорът на Исус обаче разбил всичките му фалшиви очаквания, съдържащ призив за обръщане и следване: „Махни се от Мене, Сатана! Защото мислиш не за това, което е Божие, а което е човешко“ (Мк 8, 33). Не е твоя работа да Ми посочваш пътя; Аз тръгвам по Моя път, а ти Ме следвай.
Тук Петър разбрал какво точно означавало да следваш Исус. Това било нещо като второ повикване за него, подобно на Авраам в Битие 22, след призоваването в Битие 12: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене, той ще я спаси“ (Мк 8, 34-35). Това е изискващото правило за следването на Христос: трябва да в състояние, ако е необходимо, да се отречеш от целия свят, за да спасиш истинските ценности, да спасиш душата, да спасиш Божието присъствие в света (срв. Мк 8, 36-37). И въпреки трудностите, Петър приел поканата и продължил живота си по стъпките на Учителя.
Струва ми се, че тези обръщания на св. Петър при различни ситуации, както и цялата ми фигура, са голяма утеха и велик урок за нас. Ние също имаме желание за Господ, ние също искаме да сме щедри, но и ние също очакваме от Господ да е силен в света и да промени света веднага, съгласно нашите идеи и нуждите – така, както ние ги разбираме.
Господ избира различен път. Господ избира пътя на промяната на сърцата в страданието и смирението. И ние, подобно на Петър, трябва да се обръщаме – отново и отново. Трябва да следваме Исус, а не да вървим преди Него: Той е Този, Който ни показва пътя.“
И така, това, което ни казва Петър е: ти си мислиш, че имаш рецепта и че от теб зависи за промениш християнството, само че Господ е Този, Който знае пътя. Господ е Този, Който казва на мен, Който казва на теб: „Следвай ме!“ И ние трябва да имаме смелостта и смирението да следваме Исус, защото Той е Пътят, Истината и Животът.“.
Maria, Mater Ecclesiae, Ora pro nobis,
Maria, Regina Apostolorum, Ora pro nobis.
Maria, Mater Gratiae, Mater Misericordiae, Tu nos ab hoste protege et mortis hora suscipe.

+ Карло Мария Вигано,
титулярен епископ на Улпиана,
апостолически нунций
21 февруари 2019 г.,
възпоменание на св. Петър Дамяни

Източник: Church Militant (US)

Новини: NN

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар