Доброто семе и плевелите

19 юли 2020

Миналата неделя слушахме притчата за сеяча, който щедро пръска семето си навсякъде и търпеливо очаква някой от нас да стане подходяща почва, която да приема Словото и да донесе плод.
Днес Исус продължава с други три притчи, в които се говори за доброто семе, за синаповото зърно и за кваса, но също и за врага, който действа нощем и се опитва да противопостави злото на доброто. Всъщност виждаме, че в света има добро и зло. Защо обаче човек става лош? Всички желаят да бъдат добре, но на практика всеки дава според това, което е получил. Често този, който става зъл, е човек, който е получил малко, който е понесъл удари в живота, който е нещастен, а това са именно най-бедните, и ние знаем, че Бог има едно предпочитание към бедните.
Второ, ако се опитаме да се разделим на добри и лоши тук, в църквата, дали някой ще има куража да се определи като добър? Дали ще има някой, който да се окаже подходящ за изгаряне?
Мисля, че и злото, и доброто – и двете присъстват вътре в мен. Всички желаем да сме добри, но невинаги успяваме в това, като в същото време трябва да признаем че има големи несправедливости. Някои се раждат бедни, други – богати, някои хубави, други – грозни, някои здрави, други – болни, някои в райони на война, други – в райони на мир… Нима е възможно след толкова претърпени неправди да съществува рискът от осъдителна присъда?
Мисля, че само Бог е в състояние да бъде справедлив към бедния, защото е способен да види във всекиго от нас преди всичко едно обичано дете и да го спаси от всичко онова, което го отдалечава от Него и го води към вършенето на зло. Ето защо смятам, че е важно отново да го признаем за наш Отец и да Го помолим да води нашите стъпки, да ни помага да направим правилния избор. Важно е да Му дадем власт над нашия живот.
Бог е търпелив и далновиден – Той дори избягва изтръгването на злото, за да не попречи на доброто: от едно малко семе може да стори така, че в нас да израснат велики неща, и е способен да направи така, че от кваса да втаса цялото тесто. Нека се молим на Него да ставаме все по-подходяща почва, способна да поеме Неговото Слово.
Благословен да бъде Господ, Който вижда доброто в мен, и няма да ме остави да се заслепя от злото, което правя. Господ е способен винаги да се надява за завръщане на блудния син, за завръщането на всеки, който Го отхвърля.
Господи, поверявам Ти моя път.

Отец Пол Деврьо
Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар