Давам всичко на Бог

13 октомври 2020

Бог може да се намери в непривързаното сърце, в тишината на молитвата, в страданието като доброволна жертва; в изолацията от света и създанията му … Бог е кръст и докато не заобичаме кръста, няма да Го видим, няма да Го усетим … Но замълчете, хора, вие, които постоянно вдигате шум!

Господи, колко съм щастлив в уединението си! Колко много Те обичам в моята самота! Как исках да Ти дам всичко, което вече не ми принадлежи, защото вече Ти дадох всичко. Помоли ме за нещо, Господи! … Но какво бих могъл да Ти дам? Вече имаш тялото ми, то принадлежи на Теб; Душата ми, за какво копнее тя, ако не за Теб, за да я вземеш най-после при Теб? Сърцето ми лежи в нозете на Мария, то плаче от любов и не иска нищо повече освен Теб. Волята ми – може би искам нещо, Господи, което Ти не искаш? Кажи ми; кажи ми, Господи, каква е волята Ти и аз ще съгласувам моята с нея. Обичам всичко, което Ти ми изпращаш и ми даваш: здраве, както и болест, да съм тук и да съм там, както това, така и онова. Животът ми … – вземи го, Господи, когато поискаш. Как да не бъда толкова щастлив?

Ако светът и хората знаеха … Но те няма да го узнаят: Те са твърде заети с интересите си; сърцата им са пълни с неща, които не са Бог. Светът живее много за земната цел. Хората мечтаят за този живот, в който всичко е празно и затова те не могат да намерят истинското щастие – любовта на Бога. Те може да успеят да разберат това щастие, но за да могат да го изпитат, има само малцина, които оставят себе си и вземат върху си кръста на Исус … (срв. Мт 16,24), дори сред членовете на ордени … Господи, какво ми даваш! … Твоята мъдрост знае какво прави. А аз .. – дръж ме в Твоята ръка, не допускай кракът ми да се подхлъзне, защото без Теб – кой ще ми дойде на помощ? „Ако Господ не съзида къщата …“ (Пс. 126) О, Господи, как Те обичам! … Колко още, Господи! …

Св. Рафаел Арнаис Барон (1911-1938)
трапист

(evangeliumtagfuertag.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар