Светостта е постоянство

25 ноември 2020

Странно е с колко врагове трябва да се бори човек, след като реши да стане свят. Сякаш всичко е пуснато на воля: дяволът с неговите номера, светът с прелестите си и природата с нейната съпротива срещу нашите добри стремежи; в допълнение похвалата на добрите, подигравката с лошите, претенциите на равнодушните. Когато Бог е близо до нас, трябва да се страхуваме от суетата; оттегли ли се, тогава униние; отчаяние може да последва най-горещото усърдие. Нашите приятели ни съблазняват с услужливостта, която сме свикнали да им показваме; тези, които са безразлични към нас чрез страха ни да не им харесаме. Трябва да се страхуваме от небрежност в усърдието, чувственост в мярката и любов към себе си навсякъде! Тогава какво да направим [...]
Преди всичко, тъй като светостта не се състои в това да бъдем верни за ден или година, а в постоянство и израстване в него до смъртта, Бог трябва да ни служи като щит, но като щит, който ни огражда напълно , защото ние сме угнетявани от всички страни (срв. Пс 90, 4). Бог трябва да направи всичко. Още по-добре; тогава не бива да се боим, че ще ни липсва нещо. Достатъчно ни е да разберем своето безсилие и настойчиво и упорито да молим за помощ чрез ходатайството на Мария, на която Бог не отказва нищо. Но дори и това можем да направим само с помощта на голяма благодат или по-скоро с много велики милости от Бога.

Клод де ла Коломбиер (1641-1682)
йезуит
Духовен дневник
(evangeliumtagfuertag.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар