Размисли за Рождество Христово

24 декември 2020

Кoгато мисля за раждането на Христос много ми домилява за малкия Исус. Когато е дошъл за пръв път на тази земя хората не са знаели за Него и дори не са подозирали Кой е бил Този, на Когото са отказали подслон, кой е бил Този, за Когото не е имало място в нито една къща. Но сега! Сега вече близо две хиляди пъти празнуваме Рождество! И въпреки това! Сега си представям как един ден малкият Исус ме хваща за ръка и ме развежда на Бъдни Вечер из жилищата на един милионен град… Вървим… вървим… навсякъде горящи свещи… богати вечери… весели… безгрижни хора. Всеки е весел, само Исус е тъжен.

Малки Исусе, защо си тъжен на Бъдни Вечер? Какво Те тревожи?
Тревожи Го това, че след две хиляди години и днес в много семейства се повтаря витлеемското явление: за Него няма място в човешките души! Нека не се заблуждаваме: сияйни коледни елхи… палене на свещи…. подаръци – всичко това е само празна външност, ако поради греховния ни живот не можем да приемем Христос в душите си. Или пък, както казва един немски поет: „Ако Христос би се родил сто пъти във Витлеем, а в душата ти не се роди, това с нищо няма да ти помогне.”

Не, малки Исусе! Аз не искам само привидно да празнувам Твоето Рождество. Аз Те моля: донеси подаръци и на мене, запали коледната елха и у нас, ела и в стаята ми, но освен това дари ме с Твоята Благодат; разпали в сърцето ми такава обич, която да не се плаши от себеотрицанието; ела в душата ми, роди се в нея!

Сред децата в Англия съществува една интересна традиция. Те мислят, че коледните им подаръци пристигат през комина и затова се качват на покрива и с вар отбелязват една стрелка за ангелите със следния надпис: „Моля, заповядайте насам”.

И така, Господи Исусе, и аз ще кажа същото, но и животът, делата и желанията ми ще извикат: „Моля, ела насам; тук Те чака разтвореното сърце, любящата душа, голямата любов на един младеж”!

(Из книгата на д-р Тихамер Тот – „Христос и младежът”)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар