Catholic-news

Събрали сме се в седмата пасхална неделя, когато Църквата чества хубавото тържество на възнесението на Исус в Небето. В Евангелието от свети Лука четем: „И ги изведе от Витания и, като вдигна ръцете Си, благослови ги.“
Образът, използван от евангелиста, е много внушителен: Исус благославя апостолите с вдигнати ръце. Голямата жертва е направена и Господ, служещ свещеник, както и жертва, благославя народа, като предава на учениците спасителните последици от тази жертва.
Колко хубав е благославящият жест на Исус! Колко хубав е всеки свещенически жест на благословия! Това, всъщност, е жест, който ни носи вестта за спасението, за благославящите ефекти на Божията любов.
С помощта на св. Йоан Златоуст нека продължим да размишляваме върху тайната на Възнесение Господне: „И така, имаме в небето залог за нашия живот: възнесени сме заедно с Христос. Сигурно е, че ще бъдем отнесени на облаците, ако се окажем достойни да отидем на среща с Него в облаците. Нарушителят не отива при съдията, а бива докарван пред него, и никога не идва при него, което е естествено, доколкото не се чувства спокоен. Затова, скъпи, нека се молим всички да можем да сме сред онези, които отиват да Го срещнат, пък дори и да сме сред последните.“
Нека чуем също и размишлението на Мадлен Дебрел: „Ако Христос ни е дал вечен живот, Той го е сторил, за да го живеем, показваме и честваме като кулминация на цялото щастие, като наше блаженство. Минали са две хиляди години, откакто Христос е говорил за хляба, мира и свободата. Но онова, което Той донесе на земята, е нещо повече: Той донесе вечния живот. И вечният живот е този, който ние, заедно с Него, в Църквата, трябва да продължим да носим. Ако ние не сме носители на вечния живот, никой друг няма да ни замести.“

Монс. Гуидо Марини,
епископ на Тортона,
бивш главен папски церемониер