Какво е за мен Светата Евхаристия?

18 февруари 2014, 13:55

Миналата сряда по ред причини пропуснахме да публикуваме пълния текст на катехизиса на Папа Франциск, посветен на Светата Евхаристия. Както многократно вече съобщихме на нашия сайт, Светият Отец започна цикъл от вероучителни беседи, посветени на Тайнствата. Всяка сряда поместваме пълен превод на думите на Папата. С малко закъснение, но преди утрешната генерална аудиенция, предаваме текста от предишната сряда, 12 февруари 2014 г.

„Скъпи братя и сестри, добър ден.
В последния катехизис разясних как Евхаристията ни води до реално общение с Исус и Неговата тайна. Сега бихме могли да си зададем някои въпроси, касаещи отношението между Евхаристията, която честваме, и живота ни – като Църква и като отделни християни. Как преживяваме Евхаристията? Когато отиваме на неделната литургия, как я живеем? Дали това е само един празничен момент, една утвърдена традиция, възможност да сме заедно или да се чувстваме комфортно, или е нещо повече?
Има много конкретни знаци, по които да разберем как живеем всичко това, как живеем Евхаристията – знаци, които ни подсказват дали живеем Евхаристията добре или пък не я живеем толкова добре. Първият показател е начинът, по който гледаме на другите и ги оценяваме. В Евхаристията Христос непрестанно и отново подновява дара на самия Себе Си, който направи на Кръста. Целият Негов живот е акт на едно цялостно себеотдаване от любов. Затова Той обичаше да бъде с учениците и с хората, които по някакъв начин Му бяха познати. За Него това означаваше да споделя техните желания, техните проблеми, онова, което вълнуваше техните души и техния живот. Сега ние, когато участваме в светата литургия, сме заедно с мъже и жени от всяко поколение: млади, стари, деца; бедни и богати; местни хора и хора, дошли отнякъде; придружени от близките си и сами… Но Евхаристията, която чествам, кара ли ме да чувствам всички като истински братя и сестри? Прави ли тя така, че да расте в мен способността да се радвам с тези, които се радват, и да плача с тези, които плачат?
Подтиква ли ме да отида при бедните, болните, отхвърлените? Помага ли ми да разпознавам в тях лицето на Исус? Всички ние отиваме на литургия, защото обичаме Исус и искаме в Евхаристията да споделим Неговото страдание и Неговото възкресение. Обичаме ли обаче тези най-нуждаещи се братя и сестри така, както иска Исус? Например, тези дни в Рим видяхме толкова много социални трудности, било то поради дъжда, който нанесе толкова щети на цели квартали, било то поради липсата на работа – последица от икономическата криза в целия свят. Питам се, и нека всеки от вас се запита: аз, който отивам на литургия, как живея всичко това? Стремя ли се да помагам, да се приближавам до тях, да се моля за тези, които имат този проблем? Или съм донякъде безразличен? Или може би се интересувам повече от клюките: „Видя ли как се е облякла онази, как се облякъл онзи?”. Понякога това се случва след литургия, а не бива да се прави така. Трябва да мислим за нашите братя и сестри, които са изпаднали в нужда – поради болест, поради някакъв проблем. Днес ще бъде добре да помислим за тези наши братя и сестри, които изпитват тези проблеми тук, в Рим: проблеми заради трагедията, предизвикана от дъжда, и социални проблеми, свързани с работата. Да просим от Исус, Когото приемаме в Евхаристията, да ни помага да им помагаме. Втори, много важен показател, е благодатта да се чувстваме опростени и готови да прощаваме. Понякога някои питат: „Защо трябва да ходя на църква, след като онези, които обичайно участват в светата литургия са грешници като останалите?”. Колко пъти сме го чували това! Всъщност, онзи, който участва в честването на Евхаристията, не го прави, защото смята или иска да изглежда по-добър от останалите, а именно защото се признава за човек, който непрестанно се нуждае да бъде приеман и възраждан от милосърдието на Бог, въплътил се в Исус Христос. Ако някой от нас не чувства нужда от Божието милосърдие, ако не се чувства грешник, е по-добре да не ходи на литургия! Ние отиваме на литургия, защото сме грешници и искаме да получим Божията прошка, да участваме в Исусовото изкупление, в Неговата прошка. Онова „изповядвам”, които казваме в началото, не е нещо формално, а е истински акт на разкаяние! Аз съм грешен и го изповядвам – така започва литургията! Никога не трябва да забравяме, че Тайната вечеря на Исус се случи „в нощта, когато бе предаден” (1 Кор 11, 23). В онзи хляб и онова вино, които поднасяме в дар и около които се събираме, всеки път се обновява дарът на тялото и кръвта на Христос за опрощение на нашите грехове. Трябва да ходим на литургия със смирение, като грешници, и Господ ще ни даде помирение. Това разкрива най-добре най-дълбокия смисъл на жертвата на Господ Исус и, от своя страна, отваря нашето сърце за прошка към братята и за помирение.
Един последен, ценен показател, ни бива предложен от връзката между евхаристичното честване и живота на нашите християнски общности. Необходимо е винаги да имаме предвид, че Евхаристията не е нещо, което правим ние, тя не е някакво наше възпоменаване на онова, което Исус е казал или сторил. Не. Тя е точно дело на Христос! Христос е Този, Който действа, Който е на олтара. Тя е дар на Христос, Който присъства в нея и ни събира около Себе Си, за да ни храни със Своето Слово и Своя живот. Това означава, че мисията и самата идентичност на Църквата произтичат от там, от Евхаристията, и от нея непрестанно придобиват своята форма. Едно евхаристично честване може да изглежда безупречно от външна гледна точка, прекрасно, но ако не ни води до срещата с Исус Христос, рискува да не даде никаква храна за сърцето и живота ни. Посредством Евхаристията обаче Христос желае да влезе в нашето съществуване и да го изпълни със Своята благодат, така че във всяка християнска общност да има синхрон между литургията и живота.
Сърцето се изпълва с упование и надежда, когато мислим върху думите на Исус, предадени от Евангелието: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден” (Ив 6, 54). Нека живеем Евхаристията с дух на вяра, на молитва, на прошка, на покаяние, на радост в общността, на грижа за нуждаещите се и за нуждите на многото братя и сестри, бидейки сигурни, че Господ ще изпълни онова, което обеща – вечния живот. Така да бъде!“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

КЪМ ПЪЛНИЯ ЦИКЪЛ БЕСЕДИ НА ПАПА ФРАНЦИСК, ПОСВЕТЕНИ НА ТАЙНСТВАТА
ЕВХАРИСТИЯТА – ИЗВОР НА ЖИВОТ ЗА ЦЪРКВАТА
Катехизис от генералната аудиенция, провела се на 5 февруари 2014 г.
(първа беседа за тайнството Евхаристия)

МИРОПОМАЗАНИЕТО КАТО ЗАВЪРШЕК НА КРЪЩЕНИЕТО
Катезихис от генералната аудиенция, провела се на 29 януари 2014 г.
(беседа за тайнството Миропомазание)

РАЗДЕЛЕНИЯТА СРЕД ХРИСТИЯНИТЕ ЛИШАВАТ КРЪСТА ОТ НЕГОВАТА СИЛА
Катехизис от генералната аудиенция, провела се на 22 януари 2014 г.
(трета беседа за тайнството Кръщение)

ЕДНОВРЕМЕННО УЧЕНИЦИ И МИСИОНЕРИ
Катехизис от генералната аудиенция, провела се на 15 януари 2014 г.
(втора беседа за тайнството Кръщение)

ЗНАМ ЛИ ДЕНЯ НА МОЕТО КРЪЩЕНИЕ?
Катехизис от генералната аудиенция, провела се на 8 януари 2014 г.
(първа беседа за тайнството Кръщение)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар