ТЕМА 3: Бог Творец

13 март 2017, 16:35

В традицията на Църквата Постното време се свързва освен с подготовката за Възкресение Христово, и с подготовката на готвещите се да приемат тайнствата Кръщение, Миропомазание и Евхаристия в пасхалната нощ. Започнахме поредица от теми, развити от доминиканския свещеник отец Ясинт Дестивел, озаглавена „Пътят на катехумена“. Третата тема е посветена на сътворението на света от Бога, на Бог Творец.

Миналия път размишлявахме върху темата за Откровението. Нека сега се опитаме да разгледаме един от най-важните пътища, чрез които Бог се открива: сътворението на света.
Сътворението на света от Бога е една от основите на християнската вяра. Символът на вярата започва с провъзгласяване на вярата в Бог Творец: „Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята“. Разказът за сътворението на света е в самото начало на Библията, макар сам по себе си това да не е най-древният текст. В нашите по-нататъшни размишления ще се базираме на първата глава и началото на втората глава от книгата Битие.
В сравнение с другите вероизповедания, юдаизмът и християнството дават изцяло нов отговор на въпроса за произхода на света. Вавилонската митология, която е непосредственият предшественик на Израил, представяла възникването на света като следствие от борбата между боговете. Еврейските автори на книгата Битие били в най-висша степен новатори, представяйки началото на света, първо, като акт на творение на един и единствен Бог, и, второ, казвайки, че Бог е сътворил вселената за човека и от любов към него. Християните също от самото начало се наложило да се сблъскват с различни версии за произхода на заобикалящия ги свят. Пантеизмът не прави разлика между света и Бога. Дуализмът вижда света като борба между две начала: добро и зло. Гностицизмът казва, че сътвореният свят е нещо лошо. Деизмът твърди, че Бог е сътворил света и е предоставил на него самия себе си. Материализмът смята, че светът е продукт на развитието на материята. Само юдаизмът и християнството казват, че светът е създаден от Бог, че светът е нещо добро и че сътворението продължава във всеки един миг от нашия живот.
Библейските автори написали книгата Битие не с цел да отговорят на човешкото любопитство, което се интересува от произхода на света. Християните разглеждат разказа за сътворението на света в светлината на Евангелието, сиреч – в светлината на новото творение. Новото творение – това е възстановяването на света чрез Исус Христос, възстановяване на повредените от греха отношения на Бог със света – такива, каквито са били в Божия замисъл от началото на сътворението. Именно затова разказът за сътворението на света се чете всеки път по време на литургията в пасхалната нощ, когато празнуваме Възкресението – новото творение в Христос, Когото християнската традиция нарича „Новия Адам“. Началото на света – това е началото на историята на спасението, връх на която е Христос. От самото начало Бог е замислил новото творение в Христос. Затова откровението за сътворението на света е неразривно свързано със завета между Бога и човека. Сътворението – това е първият етап на завета.
На какво най-вече да обръщаме внимание, когато четем книгата Битие? Най-напред, не трябва да забравяме, че този разказ не претендира за научно обяснение за произхода на света. Той дава богословски отговор на въпроса: от кого и защо е бил създаден светът, и говори за това с езика на символите.
Разказът за сътворението на света ни открива няколко важни за нашата вяра истини.

Светът – Божие творение
Първата истина: светът е творение на Бог, което означава, че той не е тъждествен на Него. Точно това отличава християнското от пантеизма. Разликата между Бог и света е предобраз на всички отлики, присъщи на всеки акт на божественото творение: Бог отделя светлината от тъмнината, небето от земята, морето от сушата. Така Бог преобразява първоначалния хаос в космоса, реда на мирозданието.
Нека обърнем внимание върху обстоятелството, че при сътворението на човека Бог говори за Себе Си в множествено число: „Не е добро за човека да бъде сам: да му сътворим помощник“. В това „сътворим“ отците на Църквата виждали откровение за Троицата. Християнската традиция смята, че творението е действие на Пресветата Троица: Отец, Син и Свети Дух. „В начало“, както е написано, Божият Дух се носел над бездната, а Бог сътворил света чрез Слово. За да покажат, че светът е плод на действието на цялата Троица, отците на Църквата използвали образа на „двете длани“: Отец сътворил света с две ръце („длани“) – Светия Дух и Сина.

Светът е нещо добро
Втората истина: светът е нещо добро. Вярата в добрата същност на творението отличава християнството от дуализма и гностицизма. Разказът за всеки от шестте дни на сътворението приключва с изречението: „И видя Бог, че това е добро“. Всяко създаване носи в себе си отражението на Бог, на Неговата премъдрост. От това могат да се направят два извода. Първият е, че човекът, с помощта на разума, може да познава Твореца посредством творенията, защото в тях се съдържа печатът на Твореца. Свети Павел казва, че човекът може да стигне до Бог чрез видимите неща: „Вечната Му сила и Божеството се виждат чрез разглеждане на творенията“ (Рим. 1, 20). За разлика от пантеизма, за когото всичко е бог, Библията казва, че светът е само отражение на Бога. Вторият извод: да видиш Божия замисъл за мирозданието – това е призив не само да уважаваш и пазиш сътворения свят, но и да прославяш Твореца. В Библията има няколко химна на творението, например псалм 103, или Песента на тримата приятели в пещта (от книгата на пророк Данаил – б. пр.). Някои светци, например св. Франциск, също са съчинявали хвалебствени химни на сътворението.

Човекът е сътворен по Божи образ
Третата истина: човекът е сътворен по Божи образ. Процесът на сътворението преминавал от по-малко съвършеното към най-съвършеното, и негов връх става човекът. Човекът е не само най-съвършеното творение, но и се отличава от всички други твари по това, че е създаден по образ Божи.
Това означава, че той е личност, подобна на Лицата на Пресветата Троица. Той е надарен с разум, свобода и способност да обича. Човекът е едновременно телесно и духовно същество. Библията говори за това по поетичен начин: Бог вдъхнал в лицето на човека дихание за живот. Това духовно измерение на човека му дава възможност да се приобщи към Божествения живот. Духовното начало на човека е неговата душа. Също така е важно да отбележим, че душата представлява едно цяло с тялото, затова тя не може да се преселва от едно тяло в друго, както твърди учението за прераждането (реинкарнацията).
Второто основание за човешкото достойнство се състои в това, че човекът е призван да бъде съработник на Бог. Бог не просто дава живот на Своето творение, но и го дарява с достойнството и способността да действа самостоятелно, като Му сътрудничи със своите действия. Така Той поверява земята на човека (Бит. 1, 26). Апостол Павел ще каже, че ние сме „съработници Божии“ (1 Кор. 3, 9), с нашия труд ние участваме в сътворяването на света. Неслучайно книгата Битие представя творението на света като труд в рамките на една седмица. С това се придава духовен смисъл на труда на човека, който също е призван да работи шест дни, а на седмия да си почине.
Накрая следва да кажем, че сътворението на света не е единичен акт във времето. От една страна, то е извън времената, тъй като Бог е създал времето заедно със света (небесните светила са създадени за изчисляване на времето). От друга страна, сътворението се случва във всеки един миг. Не бива да се казва, че Бог в някакъв момент е създал света, след което го е оставил, както твърди деизмът. Бог го сътворява непрекъснато. Апостол Петър казва: „Всичките си грижи на Него възложете, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5, 7). Тази постоянна грижа на Бог за Неговото творение се нарича Божествено Провидение.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: © www.catholic-news.bg

Библейски текстове за обсъждане:
Сътворението на света – Бит. 1 – 2, 1-9;
Божият промисъл за човека – Деян. 17, 24-28;
Молитва – Пс. 104 (103);

Библейски текстове за самостоятелен размисъл:
Евангелие от Иван 1, 1-5; 14-18

Въпроси: 1. Как, според вас, се отнася Бог към Своето творение?
2. Как в живота си бихте могли да бъдете съработници (сътворци) на Бога?

Предишни теми:
ТЕМА 2: Откровението. Какво представлява Откровението?;
ТЕМА 1: Вярата – отговор на човека на Божия призив

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар