ТЕМА 4: Грехопадението

14 март 2017, 14:38

В традицията на Църквата Постното време се свързва освен с подготовката за Възкресение Христово, и с подготовката на готвещите се да приемат тайнствата Кръщение, Миропомазание и Евхаристия в пасхалната нощ. Започнахме поредица от теми, развити от доминиканския свещеник отец Ясинт Дестивел, озаглавена „Пътят на катехумена“. Четвъртата тема е посветена на грехопадението.

Предишния път говорихме за сътворението на света и видяхме, че от самото начало на неговото съществуване възниква въпросът за съществуването на злото, доколкото Бог забранява на Адам да вкусва от плода на дървото за познаване на доброто и злото. В началото предлагам да прочетем трета глава от книгата Битие, върху която ще размишляваме днес.

Злото съществува
В съвременния свят проблемът за злото престана да бъде очевиден. Хората се опитват да обяснят греха изключително като грешка, недостатък или нещо, което е предопределено от социалните условия, човешката психика, наследствеността и прочие. Въпреки всичко, ужасните трагедии от ХХ в. отново карат човечеството да се замисли над проблема със злото. Но за да бъде разглеждан този проблем, преди всичко е необходимо да се признае, че злото съществува. В самото начало на нашите размишления е важно да посочим две неща: първо, Бог не е желал и не е създавал злото; второ, съществуването на злото не е изключително отговорност на човека. На това е и посветен библейският разказ за грехопадението, който показва какъв е произходът на злото, как действа то и какви са неговите последици.

Бог не е създавал злото
Като четем този текст, преди всичко забелязваме, че Бог по никакъв начин не е създавал злото. Бог е добър и всичките Му дела са добри. Това е видимо от хармонията, която цари в света преди грехопадението. Например, Бог възлага на човека да нарече с имена всички твари. В Библията името означава същност; станало така, че на човека било дадено да познава същността на всяка твар, с други думи – по замисъла на Бог човекът се намира в самия център на сътворения свят. Друг пример за хармоничността на сътворения от Бог свят е това, че Адам и Ева не се срамували от голотата си, което говори за взаимно доверие и чистота на погледа.
И все пак Бог забранява на човека да вкусва от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какво означава това? Това не означава, че на човека му е забранено да отличава добро от зло, това означава, че такъв тип познание човекът трябва да получи от Бог, Който единствен има право да решава кое е добро и кое зло. Човекът е създаден свободен, но тази свобода е получена в дар от Бог. Дървото за познаване на доброто и злото символизира възможността за човека да направи свободен избор: дали да се подчини на Божията воля или да и се възпротиви. Важно е да разберем, че Бог наложил тази забрана от любов към човека, а не с цел да го подложи на някакво изкушение, защото Той знае, че човекът може да бъде щастлив само ако се признае за Божие творение и е в общение с Него.

„Баща на лъжата“
Адам и Ева нарушават забраната, като злоупотребяват със своята свобода, и по този начин прекъсват връзката си с Бог. Този избор е тяхна отговорност, но заедно с това тук присъства и една тайнствена сила, олицетворявана от змията. Тя обещава на хората, че ако вкусят от плода, ще станат като богове. Човекът прекъсва връзката си с Твореца, воден от горделивост, желаейки да се сравнява с Бог. Да си по Божи образ и да си като боговете – това са две съвършено различни неща. Да си като боговете – това означава самообожествяване, докато да си по образ Божи означава да приемеш от Бог дара на принадлежност към Неговата Божественост.
Като се опира на текста на Откровението на св. Апостол Иван, в тази тайнствена сила Преданието на Църквата вижда падащия ангел, който е бил сътворен добър, но от завист и желание да стане равен на Бог става Негов противник. В Библията този ангел е наречен „баща на лъжата“ (Ив. 8, 44), „дявол и сатана“ (Откр. 12, 9).
И така, разказът на книгата Битие обяснява, че злото не произхожда от Бог, нито от човека, макар човекът да носи немалка отговорност за него. Първото, което е важно да се отбележи тук, е това, че произходът на злото е невъзможно да бъде разбран извън отношенията с Бога. Тайната на злото е постижима само в светлината на дълбоката съкровена връзка между Бог и човека. Освен това, този разказ по никакъв начин не е някакъв урок по морал: той не просто обяснява как злото влиза в света, но и какви са неговите последици.

Последиците от грехопадението
Първата последица от грехопадението е загубата на хармоничното състояние на сътворения свят, хармоничните отношения между хората и на хората с Бог. Библейският автор казва, че Адам и Ева осъзнали голотата си, и след като загубили чистотата на погледа, изпитали срам и се скрили един от друг с облекло. Но нещо още по-важно – те се скрили от лицето на Бога. Те се скриват от Него, защото сега Го виждат в съвършено лъжовна светлина.
Втората последица от грехопадението е появата на страданието: жената ще ражда деца с болки, а мъжът с пот на лицето ще яде хляба си.
Накрая, третата последица е, че в света влиза смъртта, от която Бог искал да предпази човека, когато му забранил да яде от плода на дървото на познанието. „Защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3, 18).
Най-тежката последица обаче се състои в това, че това състояние на грях се предава на цялото човечество като наследствено заболяване. Църквата нарича това състояние първороден грях, като се опира на учението на св. Павел, който казва, че чрез Адам грехът е влязъл в света (Рим. 5, 12). Всички хора се оказали причастни към греха на първия човек; от раждането си всеки човек е съпричастен към това греховно състояние, макар все още нищо да не е извършил. Божият образ в човека е помрачен, но не е унищожен изцяло. Той е помрачен от Адамовия грях, заради когото човекът е склонен да върши зло. Учението за първородния грях е било формулирано най-вече от св. Августин, който искал да даде отговор както на онези, които били прекалено оптимистични по отношение на човешката природа и смятали, че човекът може да си живее сам, без Божията благодат, като просто води добър живот, така и на онези, които били прекалено песимистични, като казвали, че Божият образ в човека е изцяло разрушен от греха.

„Щастливата вина на Адам“
Въпреки всичко Бог не изоставя човека. Напротив, веднага след грехопадението Той го търси: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3, 9). Бог по тайнствен начин предсказва победата над злото, като казва, че ще посее вражда между семето на змията и семето на жената: „То ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3, 15). В тези думи Църквата вижда пророчество за победата на Христос, Сина на Мария. Затова този текст е наречен Протоевангелие. И наистина, този текст може да бъде разбран правилно само в светлината на Христос, новия Адам, който със Своето възкресение победи злото и смъртта, и даде на човека вечния живот.
Хората често питат защо все пак Бог не попречил на Адам да стори този грях? Отците на Църквата отговаряли на този въпрос по следния начин: Бог допуснал грехопадението заради едно още по-голямо добро – за да може да изпрати на хората новия Адам, Христос, Който не просто възстановява Божия образ в човека, но го води към състояние, което е много по-съвършено и висше от състоянието на първия Адам преди грехопадението. Както казва апостол Павел: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Рим. 5, 20). По време на пасхалната литургия, на която ще приемете тайнството Кръщение, ще чуем думите на химна: „О, щастлива вина, заслужила толкова славен Изкупител!“. От християнска гледна точка съществуването на злото може да бъде обяснено само с това, че Бог уважава свободата на сътворения от Него човек, както и с това, че от злото винаги може да произтече още по-голямо добро.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: © www.catholic-news.bg

Библейски текстове за обсъждане:
Грехопадението – Бит. 3
Молитва – Пс. 6

Библейски текст за самостоятелно размишление – Рим. 5, 12-21; 6, 1.

Въпрос: Ние сме получили свободата в дар. Как във Вашия живот Бог е помагал да правите правилния избор или да преодолявате последиците от падението и грешките?

Предишни теми:
ТЕМА 3: Бог Творец;
ТЕМА 2: Откровението. Какво представлява Откровението?;
ТЕМА 1: Вярата – отговор на човека на Божия призив

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар