Catholic-news

На 4 ноември 2025 г. Дикастерията за учението на вярата издаде доктринална нота, с която се постановява, че обръщението „Съ-Изкупителка“ не е подходящ начин да бъде изразявано участието на Божията Майка в делото на спасението.
В документа, озаглавен Mater Populi Fidelis („Майка на вярващия Божи народ“), дикастерията посочва, че когато един израз (визира се „Съ-Изкупителка“) често изисква допълнителни обяснения, за да се обясни неговото правилно значение, този израз става непродуктивен. „В конкретния случай изразът „Съ-Изкупителка“ не помага за възвеличаването на Дева Мария като първата и най-важна сътрудничка в делото на Изкуплението и благодатта, доколкото носи риск да засенчи изключителната поря та Исус Христос“ – пише в публикуваната доктринална нота.
Документът е подписан от префекта кардинал Виктор Мануел Фернандез и одобрен от папа Лъв XIV на 7 октомври.
Приносът на Мария за човешкото спасение, по-специално отбелязван с обръщението „Съ-Изкупителка“, е обект на богословски дискусии от десетилетия, като защитниците настояват ролята на Мария в Изкуплението да бъде обявена за догма на вярата, докато критиците твърдят, че това преувеличавало нейното значение и можело да навреди на усилията за единство с други християнски деноминации.
В предговора към доктриналната нота, Фернандес е записал, че документът отговаря на въпроси, получени в самата дикастерия през последните десетилетия, отнасящи се до почитането на Мария и до някои Богородични титли (обръщение), като целта е да се уточни кои от тях са приемливи. Според Фернандез, „текстът има за цел да задълбочи правилните основи на Богородичната набожност чрез уточняване мястото на Мария в нейната връзка с вярващите, в светлината на тайната на Христос като единствен посредник и изкупител. Това изисква дълбока вярност към католическата идентичност, като същевременно налага и специфично икуменическо усилие“.
Освен „Съ-Изкупителка“, доктриналната нота от 4 ноември 2025 г. разглежда и други две обръщения към Божията Майка: „Посредница“ или „Посредница на всички благодати“, като анализира свързаното с тях учение за ролята на Мария като застъпница. Дикастерията, водена от Фернандез, стига до извода, че „някои титли, като „Посредница на всички благодати“ имат ограничения и не водят до правилно разбиране на уникалната роля на Мария“. Ведомството насърчава използването на други изрази за Мария, по-специално онези, отнасящи се до нейното майчинство като „Божия Майка“ и „Майка на вярващия Божи народ“. „Тя е майката, която дава на света авторът на изкуплението и на благодатта, която остана непоколебимо под Кръста“ (срв. Ив 19, 25), страдайки заедно със своя Син и предлагайки болката на майчиното си сърце, прободено от меч (срв. Лк 2, 35)“ – добавя документът. „От Въплъщението до Кръста и Възкресението, тя бе в единение с Христос по начин, който е уникален и който надхвърля всяко друго човешко същество“ – добавят от ведомството на Фернандез.
Като подчертава, че Мария е била спасена от своя Син Исус Христос „по един специален и предварителен начин“, документът на Дикастерията за доктрината на вярата пояснява, че „несравнимото величие на Мария се крие в това, което е тя е получила, както и в доверието и готовността й да се остави да бъде водена от Духа“. Нотата предупреждава, че „когато се опитваме да приписваме на Мария активни роли, паралелни на тези на Христос, ние се отдалечаваме от незаменимата красота, която е единствено нейна“.