2 юли 2026 г.
На 1 юли 2026 г. се случи нещо историческо. Случи се в Екон, сърцето на Братството „Св. Пий X“, където през 70-те години монс. Марсел Льофевр основава семинария, в която да бъдат обучавани нови свещеници, верни на традиционното учение на Църквата, докато същата бе разтърсвана от постсъборната буря.
Ръкополагането на четирима нови епископи, които, освен всичко друго, са сравнително млади, със сигурност ще гарантира продължаването на мисията на Братството в света. Това означава, че ще е възможно да бъдат ръкополагани свещеници, тайнствата ще може да бъдат администрирани, ще е възможно да се продължи с отслужването на светата литургия според стария обряд vetus ordo (когото, между другото, Ватиканът никога не е отменял, но през последните години го направи невъзможен за отслужване). Литургичната революция стана възможна и със съгласието на такива консерватори като кардиналите Сири и Отавиани. Само един френски епископ, мисионер в Африка – Марсел Льофевр, каза „не“ и продължи да служи по стария обряд, като по този начин успя да го запази.
Случилото се на 1 юли в Екон е продължението на този ангажимент, на тази задача.
Атмосферата, която се усещаше вчера в швейцарското село, бе атмосфера на голямо спокойствие, въпреки историческото значение на случващото се и заплахите от отлъчване.
Проповедта на генералния настоятел дон Давиде Палярани от Римини бе дълбока – колкото спокойна като тон, толкова твърда като съдържание. Той подчерта най-голямата мотивация в дейността на братството – да проповядват Христос и да известяват католическата вяра в един все по-заблуден и отдалечен от Бога свят.
Тонът на онези от т.нар. „вътрешно несъгласие“ в Църквата, които години наред измъчваха Йоан-Павел II и Бенедикт XVI, съвсем не бяха такива.
Някои описваха Братството като непокорно, като бунтовническо. Но само каква разлика имаме в сравнение с прогресивните бунтовници, които сега са на власт по епископските катедри, по католическите университети, в католическите медии! Странни „бунтовници“ бяха тези, които вчера отваряха бели и жълти чадъри – цветовете на Светия Престол. Странни бунтовници бяха същите тези, които следваха час след час обредите по ръкополагането и на самата литургия. Товя бяха обреди, извършени с прецизност, с отдаденост. Като ги наблюдавах, си мислех колко голямо литургично богатство е било захвърлено в мазето и най-вече – колко стойност и значение има във всеки отделен жест от светата литургия, където нищо не е случайно.
Що се отнася до вярващия народ, събрал се на поляната, той се представи по един съвсем различен начин от начина, по който обичайно биват описвани традиционалистите – че били фанатици, затворени и може би дори малко тъжни. Двадесетте хиляди, събрали се в подножието на хълма, където се издигат църквата и семинарията, бяха един радостен, ведър народ, който представляваше извадка от петте континента. Лично аз проследих богослужението в съседство с Джон – американец от филипински произход, дошъл сам чак от Аризона. До нас имаше мексиканци, швейцарци, германци, французи, един шотландец в традиционен килт, както и много други групи, носещи традиционни носии – от Тирол, Елзас, Бретан.
„Вселенската църква е тук“ – казах си аз. Много, много мъже, жени и деца носеха това, което някога наричахме „празнични дрехи“ – най-хубавите дрехи, които обличаш, но не с цел да се показваш, а от любов и уважение към нашия Господ и към събитието на Благодатта, в което участваха.
Впечатление правеха и знамената: почти всички бяха национални, но в центъра се открояваше Пресветото Сърце Исусово. Видях испански знамена, флагове от Тексас, но може би тези, които ме трогнаха най-много, бяха френските трибагреници – якобински, но с Пресветото Сърце Исусово и Непорочното Сърце Мариино – лично мен те ме развълнуваха заради това, което искат да изразят, а именно че една държава, родена от Революцията, може и трябва да се върне към Христос. Мотото на св. Пий X “Instaurare omnia in Christo“ („Да се възстанови всичко в Христос“) присъства и в тези жестове и символи.
След шест часа под палещото слънце, а след това и под поройния дъжд, голямата общност продължи с едно просто и спокойно празнуване, хранейки се заедно, запознавайки се и поздравявайки се взаимно.
Някой ще каже, че това не е по-различно от всеки друг голям католически събор. И все пак се усещаше нещо различно – една сдържана радост (нямаше аплодисменти или възгласи – литургията не е спектакъл). Имам предвид радостта на онези, които дълго бяха коленичали в мократа трева, без да се оплакват, за да бъдат в присъствието на нашия Господ.
Това е духът на Братството, това е, което то иска от Светия Престол – свободата на обича Христос и Църквата, да служи на Бог и да свидетелства за Него в света.
Вчера народът от Екон напусна Валезе не със страх от отлъчване от Църквата (екскомуникация), а именно с този ангажимент за трудното време, което предстои.
Паоло Гулисано
Източник: www.aldomariavalli.it
Превод: © www.catholic-news.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светият Престол обяви формалната екскомуникация на Свещеническото браство „Св. Пий X“ >>>>>>>
2 юли 2026 г. Малко повече от 24 часа след неканоничните епископски ръкополагания, предприети от Свещеническото братство „Св. Пий X“ в Екон, Швейцария, Дикастерията за доктрината на вярата публи...
1 юли 2026 г. По-рано днес съобщихме (вж. Льофевристите пристъпиха към незаконните епископски ръкополагания въпреки призивите на папа Лъв XIV), че въпреки призивите на папа Лъв XIV, льофевристите в ...
1 юли 2026 г. Преди малко в Екон, Швейцария, с участието на над 17 хиляди вярващи, започна литургията, отслужвана от Свещеническото братство „Св. Пий X“, по време на която е предвидено да бъдат ...
30 юни 2026 г. Големият пожар в Рим през 64 г., инсцениран вероятно от император Нерон, е последван от първата голяма вълна за преследване на християните. Императорът привлякъл подозрението за пал...
29 юни 2026 г. Честването на светите апостоли Петър и Павел, което се пада на 29 юни в литургичния календар, е един от най-старите празници в Църквата в чест на светите мъченици. Тези двама ученици н...
12 юни 2026 г. Проповед за тържеството Пресвето Сърце Исусово Братя и сестри, Може би някого го дразни изображението на Исус, показващ Своето собствено Сърце. Може би този някой смята, че това е ма...
26 май 2026 г. Папа Лъв XIV издаде своята първа енциклика, носеща името “Magnifica humanitas” („Великолепното човечество“), посветена на защитата на човешката личност и нейното достойнство в сложната и п...
20 май 2026 „Който не протяга ръце към бедните, за да им предложи дар, протяга ги към Бога напразно, търсейки прошка за греховете си.“ (Бернардин от Сиена) Св. Бернардин е роден през 1380 година.Прои...
8 май 2026 Днес в 12.00 ч., в повечето църкви в Италия се моли „La Supplica“ – молитва към Дева Мария на победата, която е съставена от блажени Бартоло Лонго. Като студент Бартоло се присъединил към ед...
16 април 2026 „Църквата съществува, за да предотврати настъплението на ада на земята и да я направи обитаема чрез Божията светлина.“ Папа Бенедикт XVI (16 април 1927- 31 декември 2022) ...
13 април 2026 г. Във връзка с нападките, отправени от американския президент Доналд Тръмп към папа Лъв XIV, свързани с призивите на Светия Отец за прекратяване на всички войни, в това число и бушува...
11 април 2026 г. ПОЗДРАВ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ КЪМ ВЯРВАЩИТЕ НА ПЛОЩАДА ПРЕД БАЗИЛИКАТА „СВ. ПЕТЪР“ ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА БДЕНИЕТО С МОЛИТВА ЗА МИР Скъпи братя и сестри, добър вечер! Добре дошли! Един много ...
12 април 2026 г. Проповед за Втора Пасхална неделя Автор: отец Мариуш Полцин, OFM Cap. (Клагенфурт, Австрия, 2014) Колкото пъти си спомняме за Тома, обклюкарстван, определян като „неверния Тома”, толков...
