1 януари 2025
Проповед за тържеството Дева Мария Богородица
„Мария пазеше всички тези думи, като ги слагаше в сърцето си”. Можем да си представим Дева Мария близо до родилото се Детенце Исус, след като си тръгнали пастирите. Тя, както казва евангелистът, пази спомена за всички събития от последните месеци: за явяването на архангел Гавриил, за срещата с Елисавета, за съмненията на Йосиф, за пътя към Витлеем, за вълненията поради невъзможността да намерят място, където да се роди Детенцето. Първото нещо, което научаваме за станалата Майка Дева Мария е това, че тя помни. Никога не трябва да забравяме, че да помним – това е първата ни задача като християни. Така например отслужваме Евхаристията в спомен за изкупителната жертва на нашия Спасител. В съвременния свят човек живее в такова забързано темпо, че рискува да се отучи да помни. Нашата памет се намира в нашите компютри, медиите постоянно насочват вниманието ни към все нови и нови събития. Живеем само с това, което се случва в настоящия момент, и забравяме какво значи да си спомняш. Какво означава за Дева Мария да помни? Защо евангелистът няколко пъти подчертава, че Тя „пази всички тези думи”?
На първо място, евангелистът казва, че Дева Мария не само помни „всички тези думи”, но и че „ги слага в сърцето си”. Това означава, че Тя се опитва да намери смисъла в тези събития. На нея й е било трудно веднага да разбере думите, отправени към Нея. И между другото Тя не изисквала от Бога всичко да И е ясно и разбираемо, не търсела от Бог каквито и да е знаци. Тя просто съхранявала в паметта си всички събития, като ги слагала в сърцето си, опитвайки се да разбере съдбата и призванието на своето Дете. И така, да помним означава да намираме смисъла на нашия живот. Това е първото, за което ни е нужно помненето.
На второ място, помненето помага на Дева Мария да благодари. Благодарността е основна черта на духовността на Пресвета Богородица. Това е основата на Нейните отношения с Бога. Нейният химн „Душата ми величае Господ” (Magnificat) е образец на всяка благодарност. Защото Мария умее да помни. Ако не умеем да помним, то естествено няма да умеем и да благодарим.
На трето място, помненето ни помага да предаваме това, което сме получили. През изминалите две хиляди години предаването на Благата вест е ставало именно защото хората са запазили в паметта си и в сърцето си това, което са възприели от апостолите. Тази дълга верига, която започва с евангелистите, продължава с богословите, всички светци, мистици и всички прости хора, каквито сме аз и вие, които, получили Благата вест от родителите си, катехистите и свещениците, я пазим и предаваме на другите хора.
Ето защо паметта в нашия християнски живот е толкова важна. Тя ни позволява да намерим смисъла на живота си, да благодарим на Бог за Неговите дарове и да предаваме на другите всички онези съкровища, които получаваме. Именно в това Света Богородица е пример за нас. И именно затова празнуваме тържеството на Дева Мария Богородица в първия ден от новата година. Нека Богородица ни учи да пазим в паметта си всички събития от нашия живот и да ги слагаме в сърцата си, за да видим в тях действието на нашия Господ и да станем жив спомен за Благата вест. Амин.
Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: catholic-news.bg