Catholic-news

Папа Лъв XIV издаде своята първа енциклика, носеща името “Magnifica humanitas” („Великолепното човечество“), посветена на защитата на човешката личност и нейното достойнство в сложната и противоречива епоха на изкуствения интелект. Документът бе публикуван на 25 май 2026 г., но е бил подписан от Светия отец на 15 май – деня, в който се навършиха 135 години от обнародването на енцикликата “Rerum Novarum” на неговия предшественик и съименник папа Лъв XIII.
Лъв XIV подчертава, че технологията не е враждебна сила по отношение на човека, нито е нещо лошо сама по себе си, но тя също така не е и неутрална, доколкото приема облика или формата на онези, които я финансират, създават и използват.
Папата започва своите размишления с едно много ясно предупреждение: „Великолепното човечество, създадено от Бог, днес е изправено пред решаващ избор – дали да издигна нова Вавилонска кула или да посттрои град, в който Бог и човек ще живеят заедно“.

Човешкото достойнство като абсолютен приоритет
Спирайки се на динамичната природа на католическото социално учение, Светият Отец напомня за фундаменталното и неизменно достойнство на човешката личност, което не позволява тя да бъде превръщана в продуктивен ресурс за експлоатация. Папата решително защитава живота от момента на неговото зачеване до естествената му смърт, определяйки аборта и евтаназията като „крайно неприемливи варианти“.
В документа е отделено специално внимание на правата на малцинствата и на жените, както и на въпроса за защитата на народите. Папа Лъв категорично заявява, че „всеки опит или всеки проект за унищожение или поробване на който и да е народ е сериозно неморален, следователно – неприемлив“.
Справедливостта в цифровата епоха означава равен достъп до възможности и защита на най-уязвимите слоеве от населението. Папата определя отношението към мигрантите като „най-важното изпитание“ пред социалната справедливост днес. Той също така призовава Църквата да се обърне към съвестта си и внимателно да се вслуша в гласа на жертвите на различни злоупотреби.
В третата глава на “Magnifica humanitas“ са разгледани преките проблеми, свързани с изкуствения интелект. Лъв XIV предупреждава, че съществува опасност стремежът към ефективност и печалби да се превърнат в единствени критерии за прогреса. Изкуственият интелект може да имитира идеално човека, но той е напълно лишен от морално съзнание, емпатия и способности за духовни отношения.

Етични граници и екологична отговорност
В енцикликата папата отправя призив към създаването на строг етичен кодекс под контрола на цялото общество. Той също така специално отбелязва екологичната цена на иновациите, изискващи огромно количество водни ресурси и енергия, което нанася непоправима вреда на природата. Римският епископ призовава също и към „разоръжаване на изкуствения интелект“, като го изключва категорично от логиката на военната и икономическа конкуренция. Енцикликата съдържа и рязка критика на трансхуманизма и постхуманизма, които разглеждат развитието като преодоляване на ограниченията на нашата човешка природа. В тази връзка Лъв подчертава, че ограничанието не е задължително недостатък. Напротив, „човек се развива не въпреки ограниченията, а често благодарение на тях“, защото именно в уязвимостта се раждат способността към проява на грижа и искрената откритост към Бог.

Човек процъфтява благодарение на уязвимостта си
В сферата на комуникациите папата предлага да се практикува една нова екология и да се научим на „независимост от изкуствения интелект“, за да бъде защитена свободата на мисълта и да не бъде изгубена способността да бъдат задавани въпроси. Новата индустриална революция в икономиката носи със себе си пряк риск от загуба на работна сила и увеличена безработица, ако внедряването на автоматизацията е насочено само и единствено към намаляване на разходите.
Лъв XIV решително осъжда „архитектурата на видимост“ в социалните мрежи и новото колониално отношение към личните данни – масово събиране на информация за прогнозиране и управление на човешкото поведение, което води до дискриминация на най-уязвимите.

От алгоритмите за прогнозиране към култура на мира
В документа решително е отхвърлено използването на алгоритми за военни цели. Папата категорично осъжда надпреварата във въоръжаването и разбработването на системи, които използват изкуствен интелект. Той е убеден, че „няма такъв алгоритъм, който би могъл да направи войната морално приемлива“. Точно обратното, технологиите само намаляват прага на приемане на насилието и превръщат отбраната в най-обичайно оперативно прогнозиране, в което жертвите се превръщат просто в едни статистически данни. Такъв подход приучава човечеството към мисли за неизбежността на насилието, като последствията от него просто се нуждаят от „оптимизация“.

Верността към Евангелието в цифровата епоха
В края на документа Лъв XIV се обръща към религиозните измерения на конфликтите по света. Той строго предупреждава: „Който използва името на Бог за оправдаване на тероризма, насилието или войните, той показва своето истинско лице“. Да воюваш в името на религия – това означава, че нанасяш удар по самата религия. Вместо култура на силата, която води до саморазрушение, папата призовава вярващите да градят „цивилизация на любовта“, основаваща се на преговори и искрено желание за защита на човешкото достойство.

В заключение Светият Отец Лъв XIV приканва всички да останат верни на Евангелието, дори и при най-сложните цифрови условия. Енцикликата отправя призив да не се страхуваме от прогреса, но да поемем отговорност за собствените си свобода и човечност. Това е и напомняне, че бъдещето може бъде спасено от това да се превърне в механичен процес, само ако бъдат запазени отвореността към Бог и ближния, защото именно в това се състои същността на „великолепното човечество“.

Източник: Sib-Catholic