ТЕМА 5: Заветът на Бог с човека

16 март 2017, 10:55

В традицията на Църквата Постното време се свързва освен с подготовката за Възкресение Христово, и с подготовката на готвещите се да приемат тайнствата Кръщение, Миропомазание и Евхаристия в пасхалната нощ. Започнахме поредица от теми, развити от доминиканския свещеник отец Ясинт Дестивел, озаглавена „Пътят на катехумена“. Петата тема е посветена на завета на Бог с човека.

Предишния път говорихме за това, че грехопадението не доведе до пълно разрушаване на връзката на човек с Бога. Нещо повече, Господ жадува отново да доближи човека до Себе Си. Точно това е целта на онова, което Свещеното Писание нарича завет между Бога и човека. Това е важно и за вас, катехумените, които ще встъпите в завет с Бог в момента на вашето кръщение.

Заветът като съюз
Когато говорят за завета, библейските автори употребяват юридическия термин „берит“, което означава договор. Този термин се употребявал широко в обществения живот от онази епоха и обозначавал договореност, обвързваща двете страни, които по правило са равнопоставени. Като предлага на човека такъв съюз, самият Бог извисява човека до Себе Си. Макар понятието „завет“ да има по-скоро юридически характер, заветът с Бог постепенно придобива характера на съюз, подобен на съпружеския, между Бог и цялото човечество. И този съюз Бог сключва от любов към човека.
Бог установява с хората няколко завета: завета с праотеца Ной, символ на когото е дъгата (Бит. 9, 8-17); с Авраам и неговото потомство (Бит. 22); с пророк Мойсей на планината Синай (Изх. 19); с цар Давид (2 Цар. 5). Чрез тези последователни завети със старозаветните патриарси Бог свързва Себе Си в съюз с избрания народ. И все пак, централният завет в историята на Израил е заветът с Мойсей. Именно тогава Бог дава на Своя народ закона. За юдеите спазването на завета ще се изразява преди всичко в изпълнение на закона.
Постепенно пророците променили разбирането за завета. Първо, те ще говорят за завета между Бог и цялото човечество. И наистина, чрез завета с избрания народ Бог търси и призовава всички хора. Второ, пророците ще отделят много по-голямо внимание на верността на народа на духа на завета, отколкото на изпълнението на нормите на закона. Израилският народ непрестанно ще изневерява на завета, но пророците няма да спрат да повтарят, че Бог винаги остава верен на този завет. Трето, те пророчестват за окончателния завет, който ще пребъде вечно (Йер. 31, 31-40). Този вечен завет ще намери своето въплъщение в Христос, Който със смъртта и възкресението Си подпечата окончателния съюз между Бог и Новия Израил, сиреч Църквата, цялото човечество.
Заветът не е просто някакво историческо събитие от далечното минало. Той се отнася до всеки от нас. Да станеш вярващ – това означава да сключиш завет с Бог.

Изходът като освобождение от робството
Яков, син на Исаак, внук на Авраам, получил ново име – Израил (Бит. 32, 28). С времето това име става свещено име за целия избран народ – потомството на Яков. Праотецът Яков, заедно със синовете си и техните семейства, се преселва в Египет, спасявайки се от глас. С течение на времето египтяните превърнали потомците на Яков в роби, но Бог чрез Мойсей освободил Своя народ от египетското робство, за да ги заведе в Обетованата земя. Това освобождение става главното събитие на завета между Бог и Неговия народ, и получава названието „изход“. Изходът включва в себе си бягството от Египет, преминаването през Червено море и четиридесетте години странство в пустинята. Изходът поставя началото на историята на Израил като народ.
На първо място, този път е преход от състояние на робство към свобода. Негов символ става преминаването през Червено море. Именно така се превежда думата „пасха“ – преминаване.
На второ място, на такъв път са присъщи изпитания. През такива преминава Израил, докато странства из пустинята. Благодарение на тези изпитания се очиства вярата на народа, както и неговото отношение към Бога. В пустинята Израилевите синове се чувстват изоставени от Бог, изпитват глад, жажда, изоставеност, и започват да роптаят срещу Мойсей, който ги извел от Египет. Въпреки това, точно тези тежки изпитания им помогнали да възложат цялото си упование на Бога и да се убедят в Неговата вярност. Господ им дава манна небесна за храна, утолява жаждата им с вода, потекла от скалите.
Третата черта на духовния път на израилския народ – това е Божието обещание. Господ обещава да даде във владение на Своя народ земя, в която „тече мед и мляко“ (Йер. 11, 5). Надеждата за обетованата земя и за по-добър живот дава сили на Израил да преживее изпитанията и да понесе тежестите на странстването.
Защо това е важно за нас? Проблемът е там, че Изходът съдържа в себе си основните черти на духовния път не само на израилския народ, но и на всеки човек. Подобно на завета, изходът е опит и за нашия духовен живот. Само ако оставим онова, което ни поробва, ще можем да станем самите себе си. Именно благодарение на изпитанията нашата вяра расте и узрява, представите ни за Бог се изчистват, а упованието укрепва. И само обещанието за вечен живот, започващ още сега, ни дава сила да преодолеем трудностите. Този духовен път, този преход ни освобождава от вътрешните препятствия, които ни пречат да станем Божии деца и да изпълняваме призванието си. Както казва апостол Павел, „към свобода сте призвани вие, братя“ (Гал. 5, 13).

От юдейска Пасха към Евхаристия
Невъзможно е да говорим за завета, без да си припомним за пасхалната трапеза на еврейския народ. В навечерието на изхода от Египет Бог иска израилтяните да направят трапеза, която да стане знак и начало на изхода от робство към свобода. По време на тази вечеря евреите трябва да ядат пресен хляб и агне, изпечено на огън. Оттогава пасхалната трапеза става за юдеите главен празник и символ на освобождението. Христос също ще празнува Пасхата, само че като и придаде нов смисъл. Сам ставайки Агнец на Новия завет, Той, със Своята смърт и възкресение, ще освободи човека от робството на греха и смъртта. В Христос цялото човечество осъществява преминаване към нов живот – живот на осиновени Божии деца.
Когато отслужваме Евхаристията ние празнуваме Пасхата на Христос и нашата собствена пасха. По-нататък ще говорим по-подробно за Евхаристията, но вече може да се каже какво я отличава от юдейската Пасха – това е не просто спомен за историческо събитие, а реално подновяване на единствената жертва на Христос, непорочния Агнец.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод:
© www.catholic-news.bg

Библейски текстове за обсъждане:
Пасхата на Израил – Изх. 12, 1-3; 5. 10-14; 14, 15-31;
Обетът за вечен завет – Йер. 31, 31-34;
Молитва – Песента на Мойсей (Изх. 15, 1-18).

Библейски текст за самостоятелен размисъл – Рим. 6, 18-23.

Въпроси:
1. От какво Ви освобождава вярата?;
2. В тайнството Кръщение Бог сключва завет с всеки вярващ. Какво означава това лично за Вас?

Предишни теми:
ТЕМА 4: Грехопадението;
ТЕМА 3: Бог Творец;
ТЕМА 2: Откровението. Какво представлява Откровението?;
ТЕМА 1: Вярата – отговор на човека на Божия призив

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар