ТЕМА 7: Боговъплъщението – сърцето на християнската вяра

13 април 2019, 15:40

В традицията на Църквата Постното време се свързва освен с подготовката за Възкресение Христово, и с подготовката на готвещите се да приемат тайнствата Кръщение, Миропомазание и Евхаристия в пасхалната нощ. Започнахме поредица от теми, развити от доминиканския свещеник отец Ясинт Дестивел, озаглавена „Пътят на катехумена“. Седмата тема е посветена на тайната на Боговъплъщението.

Въплъщението на Бога е сърцевината на християнската вяра и център на човешката история. Бог, станал човек – това е „сърцето на света“, както казвал великият богослов на ХХ в. Ханс Урс фон Балтазар. Към това събитие – пришествието на Месията, с което започва Божието Царство, – е устремен целият Стар завет: избирането на Божия народ, освобождаването му, заветът с него, изпратените при него пророци. Ние вярваме, че Бог се е въплътил. Ние вярваме, че Божието Слово е станало плът, второто Лице на Пресветата Троица е станало човек, и този Богочовек е Исус от Назарет. Името Исус в превод от староеврейски означава: „Бог спасява“. Самото Му име вече е програма и мисия.
По-нататък, когато ще говорим за смъртта и възкресението на Исус Христос, ще размишляваме отново върху това как се осъществява спасението на човечеството. Но сега все още е важно да осъзнаем, че Въплъщението – това е началото на изкуплението, което се осъществява със смъртта и възкресението на Христос; това влизане на Предвечния Бог във времето и в човешката история. В Стария завет Бог се открива в историята (в конкретни събития, чрез конкретни хора), а в Новия завет Бог се въплъщава в определен момент от историята и живее сред хората. Господ се намесва в историята, за да спаси човека. Християнството е неразривно свързано с историята, а домостроителството на спасението „се въплъщава“ в историята на Църквата.

Пророчествата на Стария завет за Въплъщението
Преди всичко, нека си припомним как пророците от Стария завет предричали въплъщението на Бог. Пророк Исайя предсказва, че Бог ще стане един от нас и ще живее заедно с нас: „Затова сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7, 14). Името Емануил означава „с нас е Бог“. По-нататък, в глава 53-та, Исайя говори за появата на някакъв тайнствен персонаж – страдащия Слуга или Божи Отрок, Който ще приеме човешки облик и ще понесе върху себе си човешките грехове и страдания: „Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53, 2-5). Тук за пръв път в Свещеното Писание се говори за това какъв път избира Бог за спасението на хората.
Йезекиил пророкува, че Бог ще дойде като пастир, който ще се грижи за Своето стадо: „Както пастир проверява стадото си в деня, кога се намира всред своето пръснато стадо, тъй ще прегледам Аз Моите овци и ще ги освободя от всички места, дето бяха пръснати в ден облачен и мрачен“ (Йез. 34, 12).
Захария предсказва идването на Цар, Който ще спаси Израил: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9, 9).
В тези текстове се говори за пришествието на Бог и живота Му сред хората. След грехопадението, Адам и Ева се опитали да се скрият от Божието лице, и, може да се каже, това отделяне по-късно ще се превърне в травма за цялото човечество. Затова Бог известява чрез пророците идването на Месията, Който ще заличи пропастта между Бог и човека. Бог се ражда като един от нас, за да не се бои човекът от Него, за да може да Го обича. Всемогъщият ще се превърне във „всенуждаещ се“.

„И Словото стана плът“
Обетът, даден на избрания народ чрез пророците, се изпълнява в Исус, Когото ще нарекат Христос (гръцки) или Месия (еврейски), сиреч – Божи Помазаник, защото помазването с елей е символ на Божия Дух. Но Исус е много повече от Месията, очакван от еврейския народ. Той, едновременно с това, че е човек, е и самият Бог, второто Лице на Пресветата Троица, Божието Слово, предвечно роденият от Отца. В Новия завет за това се говори най-вече в пролога на Евангелието от Иван, изразяващ тази тайна на богословски език: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото… И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Ив. 1, 1. 14).
Евангелист Лука не описва богословския смисъл, а земното раждане на Спасителя (Лук. 1, 26-38) – онзи момент, в който Словото става плът, благодарение на вярата и послушанието на Пресветата Дева.
Има и други значими текстове, които свидетелстват, че Исус Христос е Божият Син: това са разказите за кръщението на Исус в Йордан и за Неговото преображение. И в двата случая свидетелите на тези събития чуват гласа на Бога: „Този е Моят възлюбен Син“. Но ако в кръщението на Исус ние виждаме понизяването на Божия Син, предобраз на бъдещия Кръст, то в преображението виждаме Неговата слава, предобраз на бъдещото Възкресение.
През цялото Си обществено служение Исус Христос, с думи и дела, дава да се разбере, че чрез Него и в Него Бог присъства сред хората. За това ще говорим още и по-нататък.

„Божият Син стана човек, за да ни направи като Бог“
Тайната на Боговъплъщението била обект на осмисляне от първите християни през цялото първо хилядолетие. Трудността се състояла в това да се намери догматична формулировка, която да изразява, че Исус Христос е истински Бог и истински човек. В първите векове се появили немалко ереси, някои от които казвали, че Христос е само човек, човек на съвършения морален пример за нас; други твърдели, че Той е Бог, облякъл се в човешката плът само като в одежда. Постепенно отците на Църквата и Вселенските събори изразили в Символа на вярата истинската вяра на Църквата: „…в Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове…, Който за нас, човеците и за наше спасение, слязъл от небето и се въплътил в Дева Мария от Светия Дух, и станал човек“. Защо тези догматични тънкости са толкова важни за нас? Защото това не е просто някаква богословска истина. Фактът на Боговъплъщението открива цялата истина за човека и неговото призвание.
Още първите християни размишлявали върху целта на Божието въплъщение. Символът на вярата гласи, че Господ се въплътил „за нас и за наше спасение“, т. е. заради помирението на човека с Бог и с цялото творение. Христос приел човешката природа, за да я изцели. Св. Григорий Богослов казвал: „Това, което не е възприето, не е изцелено“. В Христос човешкото естество, увредено и отслабено от греха, е възстановено в първоначалната си чистота и цялостност.

Втората цел на Въплъщението е преобразяването на човешкото естество. Спасението не се ограничава с просто излекуване на човешката природа. Св. Атанасий казвал: „Божият Син прие човешка плът, за да ни направи подобни на Бога“. По думите на св. Августин се случва „удивителна размяна“: оставайки истински Бог, Исус Христос, като приема човешката ни природа, чрез това прави възможно за нас да бъдем причастни към Неговата Божествена природа. Както казва св. Петър: „Дарувани са ни твърде големи и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естествено“ (2 Петр. 1, 4). По такъв начин човекът е призван към „обожение“ (teosis). Бог не преобразява човешката природа сякаш с някаква външна намеса, но, уважавайки човешката свобода, въздейства на човека отвътре, като го призовава към сътрудничество с Неговата благодат, постепенно преобразявайки сърцето му.
Целта на Боговъплъщението определя начина, по който то се случва. Апостол Павел го описва по следния начин: „Той, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“ (Фил 2, 6-9). На гръцки това се нарича kenosis, т.е. „самопонизяване“. Това е „самоумаляването“ на Бог чрез възплъщението на Сина, Неговите кръстни страдания и смърт. Апостол Павел казва, че Христос, „бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Кор. 8, 9). В това се крие парадокса: връхната точка на явяването на божественото християните виждат там, където тя е повече от скрита: в дете, родило се някъде накрая на света, както и в разпятието, в предадения на позорна смърт човек. Християнинът е призван да следва Христос, поради което неизбежно преминава през този път на отричане от себе си, път от възгордяване към смирение, от своеволие – към послушание спрямо Бог.

Тайната на Въплъщението продължава в живота на Църквата
Бидейки с нас, по думите Му, „до свършека на вековете“, Господ е въплътен също и в живота на Църквата. По такъв начин може да се каже, че Боговъплъщението продължава. Църквата адаптира Благата вест, която носи, към различните култури: тази вест, опазвана в неизменното си съдържание, придобива различна форма в различни епохи и страни, за да може да достигне до сърцето на всеки човек. В най-висшето тайнство на Църквата, Евхаристията, Бог всекидневно продължава да се въплъщава чрез преосъществяването на хляба и виното в Неговото Тяло и Кръв, които ние вкусваме.
Когато празнуват Рождество Христово християните честват тройно рождение. Първо, това е рождение, което се осъществява извън времената: вечното произхождане на Словото-Син от Бог-Отец. Именно затова на Литургията за Рождество Христово четем пролога от Евангелието от Иван: „В началото бе Словото…“. Второ, празнуваме историческото рождение на Божия Син Исус във витлеемската пещера. Трето, празнуваме вътрешното рождение: ежедневното раждане на Исус в душата на всеки от нас. Всеки християнин е призван да преживее тази тайна в своето сърце.

Отец Ясинт Дестивел, ОР
Превод: © www.catholic-news.bg

Библейски текстове за обсъждане
Пророчество за страдащия Спасител – Ис. 53, 2-5;
Благовещение – въплъщение Господне: Лк. 1, 26-38;
Въплъщаването на Божието Слово – Ив. 1, 14-18
Целта на Въплъщението – спасението на човечеството – Ис 61, 1-3

Молитва: Фил. 2, 6-11.

Библейски текст за самостоятелен размисъл: Гал. 4, 4-7.

Въпрос: Бог прие човешка плът. Защо е избрал да спаси човека по такъв начин?

Предишни теми:
ТЕМА 6: Божият закон – път към Бог;
ТЕМА 5: Заветът на Бог с човека;
ТЕМА 4: Грехопадението;
ТЕМА 3: Бог Творец;
ТЕМА 2: Откровението. Какво представлява Откровението?;
ТЕМА 1: Вярата – отговор на човека на Божия призив

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите, публикувани в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар